14. Увреждане на нервите от диабета (диабетна невропатия)

Периферната невропатия протича със засягане на нервите на ръцете и краката и се среща много по-често в клиничната практика, засягайки значителен процент от пациентите с дългогодишен и зле контролиран диабет.

На особен риск са изложени възрастните, полиморбидни пациенти.

Увредата може да не бъде симетрична, да обхване само един нерв или група от нерви, инервиращи определена зона, състояние, известно като фокална невропатия, а при засягане на черепно-мозъчните нерви се говори за краниална невропатия.

Характерните особености на заболяването включват:

• характерни симптоми: типичните за периферна невропатия прояви включват изтръпване или мравучкане в крайниците, слабост, повишена чувствителност, парене, бодежи или стрелкаща болки в крайниците, като засегнатите части стават много чувствителни към допир. Характерно е усещането, че пациентите имат чорапи или ръкавици и болка в краката през нощта, както и липсата на болката в краката, дори при наранявания, нестабилни походка и стоеж, промяна във формата на стъпалата, изтъняване на мускулите, рани по краката, които бързо могат да прогресират в язви
• диагностика на невропатията: диагностиката на периферната невропатия включва преглед на краката с оглед и палпация на кожата, мускулите, костите, съдовете на краката, изследване с монофиламент и камертон, изследване на усета за топло и студено. По преценка на лекуващия лекар за налични подлежащи тежки увреждания може да се наложи назначаването на специализирани тестове. С изследванията на нервната проводимост и електромиография се проверява скоростта, с която нервите изпращат съобщения и как нервите и мускулите работят заедно. Препоръчва се веднъж годишно изследване от специалист за оценка на прогресията на невропатията, а при наличие на увреждания може да се наложи и по-чест мониторинг на пациентите
• лечение на диабетната невропатия: терапевтичният подход при диабетна невропатия включва адекватен контрол на кръвната захар, допълнителен прием на витамини от група В, алфа-липоева киселина, както и подходящи симптоматични лекарства за контрол на болката и възпалителните прояви

Автономна невропатия се характеризира със засягане на нервите, които контролират вътрешните органи, като нейната честота е по-ниска в сравнение с периферната невропатия. При този вид невропатия може да има различни прояви в зависимост от засегнатите нерви и съответно в зависимост от засегнатите органи и системи:

• засягане на пикочо-половата система: парализа на пикочния мехур води до оставане на урината в мехура и невъзможност за пълното му изпразване, което е рисков фактор за инфекции на пикочните пътища. Еректилна дисфункция също може да е проява на невропатия, като се засягат нервите, които контролират ерекцията
• засягане на храносмилателната система: при увреждане на нервите, които контролират червата, може да се развият различни по вид прояви, като диария, запек, метеоризъм, болки и други. При засягане на стомаха се нарушава движението на храната през храносмилателната система, което може да доведе до повръщане и подуване на корема. Променя се бързината на абсорбцията на поетата храна, а това води до затруднено съгласуване на приложението на инсулина с храненето
• засягане на сърдечно-съдовата система: при засягане на сърцето и кръвоносните съдове може да се наблюдава тахикардия в покой, намалена възможност за извършване на физически усилия, синкоп при смяна на позицията на тялото или без причина