13. Бъбречни увреждания от диабет

Познаването на рисковите фактори при пациенти с диабет може да подпомогне изграждането на ефективен и комплексен индивидуален план за превенция на уврежданията с допълнителни мерки, които се комбинират с терапевтичния подход, насочен към лечение на диабета и поддържане на глюкозата в нормални граници.

Сред основните рискови фактори и прояви на диабетната нефропатия се включват:

• рискови фактори: сред основните рискови фактори за развитие на диабетна нефропатия се включват дългогодишен захарен диабет, лош контрол на кръвната захар, тютюнопушене, дислипидемия, артериална хипертония, както и някои генетични фактори
• симптоми при диабетна нефропатия: бъбреците работят усилено, за да компенсират увредените си структури, което е основната причина бъбречното заболяване в началото да няма симптоми. Клинични прояви често настъпват, едва когато почти всички функции са загубени, като обикновено симптомите не са специфични. Често един от първите симптоми на бъбречното заболяване е задръжката на течности с развитие на оточен синдром. Други прояви на бъбречното заболяване включват нарушения на съня, лош апетит, стомашни оплаквания, обща слабост, трудно концентриране и други
• симптоми на усложнения: при много от засегнатите уврежданията могат да останат незабелязани дълго време и една от първите манифестации на бъбречното увреждане да е някое от характерните за нея усложнения, проявяващи се с инфекция на пикочо-половата система, хематурия, остра бъбречна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност

Терапевтичният подход при диабетна нефропатия включва комплексни, целенасочени и строго индивидуализирани мерки, чиято основна цел е контрол на диабета, забавяне на неговата прогресия и прогресията на усложненията, типични за болестта, включително увреждане на бъбреците.

Лечението на диабетна нефропатия включва мерки, фокусирани върху контрола на кръвната захар и кръвното налягане, тъй като се счита, че те са основните фактори, благоприятстващи прогресията на болестните изменения.

Обикновено се назначават:

• общи мерки: за да се понижи кръвното налягане и да се забави прогресията на бъбречната увреда, е необходимо редуциране на теглото (при лица със затлъстяване), намаляване на количеството на приемана ежедневно готварска сол, избягване консумацията на алкохол, отказ от тютюнопушенето, редовна физическа активност. При макропротиенурия се предписва и спазване на диета, бедна на белтъци. Голямото количество белтък затруднява работата на бъбреците. При намаляването на протеините в храната се намалява загубата на белтък в урината
• лекарствена терапия: АСЕ-инхибиторите (например еналаприл, лизиноприл, рамиприл) и сартани (валсартан, кандесартан) се препоръчват при пациенти с диабет и бъбречно увреждане, тъй като показват изключително добри резултати по отношение на контрола на кръвното налягане и допълнително показват нефропротективен ефект, редуцирайки микроалбуминурията. Проучвания показват, че тези медикаменти могат да забавят прогресията на бъбречно заболяване в допълнение към понижаване на кръвното налягане, поради което често са опция на първи избор при лица с диабет и високо кръвно налягане

• диализа: при загуба на по-голяма част от филтриращите капиляри в бъбреците се стига до трайно намаляване на бъбречните функции с развитие на бъбречна недостатъчност. За поддържане на физиологичната функция на бъбреците и очистване на кръвта от отпадните продукти е необходимо включването на пациентите към специална машина и провеждане на диализа с различна честота на сесиите. Алтернатива в отделни случаи може да бъде трансплантацията на бъбрек при наличие на подходящ донор и изпълнение на съответните административни, здравни и юридически условия
• скрининг и профилактика: колкото по-рано се установи увредата на бъбреците, толкова по-ефикасно е лечението. Необходимо е веднъж годишно провеждане на профилактични изследвания и изследване за албумин в урината, проследяване на кръвната захар и гликиран хемоглобин, проследяване на кръвното налягане и образни изследвания за ранно установяване на различни по вид органни увреждания