5. Гестационен диабет

Гестационният диабет, подобно на другите форми на заболяването, е с мултифакторна етиология, като за неговото развитие роля играят редица хормонални, метаболитни и генетични фактори в комбинация с фактори от околната среда.

Сред най-честите причини за появата и развитието му се считат:

• инсулинова резистентност и дисфункция на бета-клетките: някои хормони, произвеждани от плацентата, както и други, свързани с бременността фактори, допринасят за развитието на инсулинова резистентност. Както при диабет тип 2, наднорменото тегло е свързано с гестационния диабет, като е установено, че жените с наднормено тегло или затлъстяване преди забременяване са изложени на особено голям риск от гестационен диабет, тъй като стартират бременността с по-висока нужда от инсулин вследствие на инсулинова резистентност. Храненето през бременността и особеностите в наддаването на теглото също оказват голямо въздействие върху рисковете от развитие на инсулинова резистентност
• фамилна анамнеза: генетичната предразположеност е рисков фактор за гестационен диабет, което предполага, че гените играят роля в развитието му. Много генетични вариации или комбинации от вариации могат да увеличат риска на жената за развитие на гестационен диабет
• риск от бъдещо развитие на диабет тип 2: тъй като хормоните на жената обикновено се връщат към нормалните нива скоро след раждане, гестационният диабет изчезва при повечето жени няколко месеца след раждането. Въпреки това, жените, които са имали гестационен диабет, са склонни да развия диабет при последващи бременности и имат между 35 и 60 процента риск за развитие на диабет тип 2 години след раждането. Допълнително, излагане на високи нива на глюкоза в кръвта по време на бременност увеличава риска на детето от наднормено тегло или затлъстяване, както и за развитие на диабет тип 2 на по-късен етап

При повечето жени гестационният диабет не предизвиква забележими и отличителни признаци и симптоми, поради което може да остане дълго време недиагностициран и съответно крие своите рискове. Ето защо са толкова важни скрининговите тестове, подпомагащи ранното откриване и съответно стартиране на терапия.

Особеност при клиничното протичане на гестационния диабет е, че дори и в случаите, когато жените изпитват известни оплаквания и симптоми, тези признаци не могат да бъдат оценени като показателни за диабет, тъй като обикновено имитират някои от нормалните за бременността прояви.

Сред тези признаци се включват например често уриниране, повишена умора, гадене, повръщане, податливост към инфекции на пикочните пътища и инфекции на пикочния мехур, резки промени в теглото, склонност към задръжка на течности и оточен синдром, промени в апетита и други, всички от които могат да се наблюдават по време на бременност без отклонения в нивата на кръвната захар.

Полезна и подробна информация може да намерите на:

• Повръщане
• Гадене
• Често уриниране
• Умора

Гестационният диабет, подобно на другите форми на заболяването, се диагностицира предимно лабораторно с помощта на определени кръвни тестове. Анамнезата обикновено е слабо информативна във връзка с припокриващите се прояви с признаците на бременността, а образни изследвания се налагат в много редки случаи.

Повечето бременни жени се насочват към кръвни изследвания веднъж във всеки триместър, като особено важно е проследяването във втори триместър, между 24-та и 28-ма седмица от бременността, като се обръща особено внимание на нивата на кръвната захар, гликирания хемоглобин, както и уринния анализ.

При наличие на рискови фактори (предразположеност, затлъстяване, отклонения при предшестващи изследвания и други), лекарят може да прецени изследването да бъде извършено по-рано през бременността.

Терапевтичният подход при гестационен диабет се определя строго индивидуално, като обикновено се стартира с някои промени в начина на живот (диета, повишена двигателна активност) и при липса на ефект след няколко седмици се преминава към лекарствена терапия на фона на чест мониторинг на нивата на кръвната захар:

• лайфстайл лечение: промени в храненето с проследяване приема на основните нутриенти в комбинация с подходяща и съобразена със състоянието на бременната двигателна активност обикновено води до много добри резултати при голям процент от жените
• медикаментозна терапия: при липса на ефект от лайфстайл терапията се преминава към лекарствена терапия, като могат да се използват перорални средства (например метформин) или предпочитаният и считан за по-безопасен и ефективен инсулин

При своевременно диагностициране на гестационния диабет и стартиране на комплексно и ефективно лечение прогнозата е добра, без съществени рискове за майката и плода. При лош контрол на кръвната захар са налице рискове както за майката, така и за новороденото, някои от които с дългосрочни последствия:

• рискове, свързани с бременността: повишен риск от прееклампсия, спонтанен аборт, различни по вид патологии на бременността, както и развитие на диабет тип 2 след раждането
• рискове, свързани с плода и новороденото: високи нива на кръвна захар на плода с риск от прекомерно големи размери, преждевременно раждане и екстремно понижаване на кръвната захар веднага след раждането. Съобщава се за повишен риск от пролонгирана неонатална жълтеница, синдром на респираторен дистрес, инфекции, по-висок риск от развитие на наднормено тегло или затлъстяване и диабет тип 2 на по-късен етап
• рискове, свързани с раждането: повишаването на глюкозата в кръвта може да доведе до по-голям размер на плода, усложнявайки раждането и повишавайки необходимостта от извършване на цезарово сечение