6. Панкреатогенен диабет - диабет тип 3c

Панкреатогенният захарен диабет е форма на заболяването, при която нарушенията в инсулиновата чувствителност и секреция се дължат на нарушения в екзокринния панкреас, които не са обусловени от автоимунен процес (което го различава от захарен диабет тип 1).

За разлика от захарен диабет тип 1, панкреатогенният не е имунологично обусловен, проявява се предимно в млада и зряла възраст, подлежи на терапия с перорални антидиабетни средства, панкреасни ензими и инсулин при необходимост.

За разлика от захарен диабет тип 2 начинът на живот оказва по-слабо влияние върху развитието и прогресията на болестта, като водещи са уврежданията на панкреаса (за които начинът на живот може да е допринесъл).

Установено е, че приблизително до десет процента от всички случаи на захарен диабет всъщност са диабет тип 3с, но поради липсата на достатъчно информираност състоянието често се диагностицира погрешно като диабет тип 2 или по-рядко като диабет тип 1.

При панркеатогенния захарен диабет причините и рисковите фактори са фокусирани върху екзокринната функция на панкреаса, съответно факторите, заболяванията и състоянията, които увреждат екзокринния панкреас, водят до диабет тип 3с.

Такива са например:

• панкреатит: през последните години се установява, че лицата с хроничен панкреатит показват повишен риск за развитие на диабет тип 3с, а приблизително 75 процента от всички диагностицирани с диабет тип 3с имат данни за подлежащ възпалителен процес на панкреаса (остър или хроничен панкреатит)
• рак на панкреаса: след панкреатита, втората най-честа причина за развитие на диабет тип 3с се явява карциномът на панкреаса, особено дуктален аденокарцином
• муковисцидоза: муковисцидозата или известна още като кистозна фиброза (кистична фиброза) в хода на своята прогресия може да причини увреждания на панкреаса и да провокира развитието на диабет
• травма или операция: постоперативно, след резекция на части от панкреаса, както и след големи травми в областта, може да се развие панкреатогенен диабет, като процентът на тези случаи е значително по-нисък в сравнение с възпалителните и неопластичните болести на панкреаса
• други: при хемохроматоза, фиброкалкулозна панкреатопатия и някои други по-редки състояние също настъпва увреждане на екзокринния панкреас, което може да причини развитие на панркеатогенен диабет

Рисковите фактори за увреждане на панкреаса са изключително многобройни, като най-голямо място заемат вредните навици (злоупотреба с алкохол, тютюнопушене), нездравословно хранене, заседнал начин на живот, наследственост и други.

Установяването на причините за поява на диабет тип 3с има важно значение при прецизиране на последващата терапия и постигане на оптимални резултати.

Клиничното протичане на различните форми на захарен диабет често е идентично, с подобни клинични оплаквания и риск от усложнения, като само някои белези могат да служат като отличителни за различаване на отделните видове диабет.

В клиничното протичане на диабет тип 3с се наблюдават характерните за диабета оплаквания в комбинация с някои специфични признаци:

• общи с другите форми на диабет симптоми: полидипсия (повишена жажда), често уриниране, умора, чести кожни или вагинални гъбични инфекции, замъглено зрение, изтръпване на пръстите на ръцете и/или краката и други
• специфични симптоми: отслабване на тегло, гадене, болка в корема, нарушения в храносмилането, подуване, диария и наличие на мазни изхождания, повишено газообразуване
• усложнения: при тази форма на диабет по-често настъпват усложнения, свързани с хипогликемия (спадане нивата на кръвната захар) с типичните за нея прояви (сърцебиене, замайване, глад, изпотяване, треперене, загуба на съзнание). Допълнително, тази форма на диабет крие риск от дългосрочни неврологични, метаболитни и бъбречни усложнения

Диагностичният подход следва този при диабет и включва разпит и преглед, изследване нивата на кръвната захар и гликиран хемоглобин, орален глюкозотолерантен тест, изследване на урина в комбинация с образни изследвания.

За различаване на диабет тип 3с от другите форми на диабет е необходимо изпълнението на определени критерии (нужно е наличие на всички големи критерии в комбинация с поне два от малките критерии):

• големи критерии: необходимо е наличие на доказана екзокринна панкреасна недостатъчност (потвърждава се с изследване на фекалната еласатаза 1 или функционални тестове), установяване на патологични изменения в структурата на панкреаса при образна диагностика на фона на липсващи данни и маркери за автоимунен процес и асоциация с диабет тип 1
• малки критерии: данни за нарушения в бета-клетъчната функция на панкреаса, липса на тежка инсулинова резистентност, нарушения в различна степен в инкретиновата секреция, ниски серумни нива на мастноразтворимите витамини, повишени маркери на възпалението и други

При установяване на подлежаща патология на панкреаса е от изключително значение нейното конкретизиране с цел улесняване на последващата терапия.

Лечението при диабет тип 3с е насочено към овладяване прогресията на заболяването, намаляване риска от усложнения, подобряване на качеството и продължителността на живот.

Това се постига с подходящи лекарства, добавки и общи мерки, включително:

• диета и хранене: при диабет тип 3с е особено важно изграждането на индивидуален хранителен план с цел облекчаване на храносмилателните нарушения и малабсорбцията. Препоръчва се прием на малки количества храна през по-кратки интервали с цел избягване на хипогликемия
• лекарства при диабет тип 3с: медикаментозната терапия следва да е строго индивидуализирана, като се използват същите перорални антидиабетни лекарства и инсулини, както при другите форми на диабет
• добавки при диабет тип 3с: често е необходима заместителна терапия с панкреасни ензими под формата на добавки и лекарства в комбинация с мастноразтворими витамини (витамин Е, витамин Д, витамин А, витамин К) в подходящи дози с цел корекция на дефицита
• общи мерки: препоръчва се ограничаване на рисковите фактори и вредни навици, които водят до увреждане на панкреаса и предприемане на целенасочени мерки за контрол и лечение на наличните подлежащи заболявания на панкреаса. Препоръчва се прием на достатъчно течности, подходяща физическа активност, мерки срещу стреса и преумората

Липсва единодушие относно ефективността на определен вид терапия при лица с панкреатогенен диабет, поради което е необходим индивидуален подход и съобразяване с конкретните нужди и състояние на засегнатите.