11. Кожни усложнения при диабет

Инфекциите на кожата са по-чести при хора, боледуващи от диабет, тъй като когато нива на захар в кръвта са високи, белите кръвни клетки не могат ефективно да се борят с инфекциите. Като цяло пациентите с диабет показват по-висок риск от развитие на инфекции и затруднения с тяхното лечение.

Всяка инфекция, която се развива при диабетици, има тенденция да бъде по-тежка, тъй като лошото кръвоснабдяване и невропатията правят кожата по-уязвима.

За намаляване риска от засягане на кожата и развитие на различните усложнения е необходим стриктен контрол над нивата на кръвната захар.

Сред едни от най-честите, неспецифични за диабета, но многократно по-често наблюдавани при диабетиците кожни изменения, се включват:

• бактериални инфекции: различни видове бактериални инфекции могат да се срещат при пациентите с диабет, като сред най-честите са цирей, инфекции на космените фоликули, инфекции на кожата и тъканта разположени отдолу, рани, инфекции на кожата около ноктите, инфекции на жлезите на клепачите и други. Възпалените участъци са обикновено горещи, подути, червени и болезнени в различна степен, като показват склонност към образуване на рани и разпространение на инфекцията, което налага своевременно лечение и ранна антибиотична терапия
• гъбични инфекции: микозите също са многократно по-чести при пациентите с диабет, като характерно за тези инфекции е появата им в топли, влажни места по кожата, най-често по хода на кожните гънки. Сред най-често засегнатите области са зоната под гърдите, около ноктите, между пръстите на ръцете и на краката, в ъглите на устата, подмишниците, слабините, перианалната област. Гъбичните инфекции често изискват продължително, стриктно, строго индивидуализирано лечение, като в някои случаи могат да наложат оперативна намеса (например инцизия на засегнат нокът)

• сърбеж: диабетът често може да е причина за сърбеж по тялото. В основата на това може да стои гъбична инфекция, сухота на кожата или лоша циркулация. За овладяване на симптома се препоръчва установяване на причината и конкретни, целенасочени мерки
• ксантоми: при лош контрол на диабета могат да се появят ксантоми, представляващи жълтеникави петна по различни части на тялото, най-често по крайниците, особено по гърба на ръцете и краката, като са свързани с повишени нива на липидите в кръвта
• акантозис нигриканс: при пациенти с диабет тип 2 и затлъстяване често се развива акантозис нигриканс, състояние, проявяващо се с кафяво оцветяване по кожата, обикновено намиращо се по гънки на тялото, като гънките на врата, мишниците, слабините и в други области

Някои кожни изменения са особено типични за пациентите с диабет, като се проявяват при част от засегнатите. Трудно може да се предскаже тяхната поява, както и степента на засягане, но се препоръчва своевременна консултация със специалист (дерматолог) за изясняването им и евентуалното им лечение:

• диабетна дермопатия: диабетът може да доведе до промени в малките кръвоносни съдове. При засягане на кожните съдове може да настъпи специфично за диабета увреждане, известно като диабетна дермопатия. Проява на дермопатията са наличието на кафяви петна по предната повърхност на подбедриците, които не сърбят, не болят, не са надигнати над нивото на кожата и обикновено не изискват лечение във връзка със своя доброкачествен ход
• диабетна некробиоза: наблюдава се по-рядко, но петната могат да се разязвят (формират рани, които преминават в язви с различни размери и дълбочина на засягане) и инфектират, което крие риск от генерализация на инфекцията и допълнителни усложнения. В такива случаи на диабетна некробиоза се налага своевременно лечение
• диабетни були (мехури): това характерно за диабета кожно изменение се наблюдава рядко в клиничната практика и се представя с наличието на бистри мехури по задната повърхност на пръстите на ръце и крака, на стъпалата, на дланите. Диабетните були (мехури) се появяват внезапно без друга предизвикваща причина и изчезват спонтанно след около три седмици, като са свързани с лош контрол на диабета
• диабетна рубеоза: представлява трайно или пристъпно състояние, характеризиращо се със зачервяване на бузите. Обикновено има доброкачествен характер и не изисква специфично лечение, но може да предразположи към други, допълнителни увреждания на кожата на лицето