9. Поставяне на диагноза диабет

Разпитът и прегледът на пациентите, макар и невинаги особено информативни, са важна и неразделна част от диагностичния подход, тъй като могат да посочат важни находки за изясняване етиологията и давността на болестния процес.

Обикновено се обръща внимание на следните особености:

• изясняване на рисковите фактори: наличие на диабет в семейството, наличие на преддиабет или метаболитен синдром, наднормено тегло или затлъстяване, заседнал начин на живот, високо кръвно налягане, висок холестерол и триглицериди, жени с гестационен диабет или такива родили дете над четири килограма, жени със синдром на поликистозните яйчници
• характерни симптоми и клинични находки: повишена жажда и апетит, учестено уриниране, променен дъх, чести инфекции, трудно зарастващи рани, промени в теглото през последните няколко месеца, промени по кожата и други

За поставяне на диагнозата при съмнения за диабет с най-голяма информативна и диагностична стойност са резултатите от насочените лабораторни изследвания. Обикновено се назначава пълна кръвна картина с проследяване нивата на кръвната захар и гликирания хемоглобин в комбинация с уринен анализ:

• изследване на кръвната захар: за да се измери нивото на кръвната захар, е необходимо кръвна проба да е взета след гладуване през нощта с интервал от поне 8 часа. Нивото на кръвната захар на гладно зависи в каква проба се изследва (венозна кръв, плазма, капилярна кръв). Във венозната кръв глюкозата следва да е между 3,5 и 5,5 ммол/л. Изследване на кръвната захар е възможно да се прави и след нахранване (по преценка на лекар). В такъв случай е нормално повишаване на кръвната захар, но дори и след прием на храна нивата не трябва да бъдат много високи
• орален глюкозотолерантен тест: обикновено се прави при пациенти с горно гранични стойности на кръвната захар, при които се подозира нарушение в глюкозната обмяна, а също и за скрининг на бременни жени за диабет. Тестът се извършва сутрин след нощен глад от поне 8 часа. Взема се кръвната захар на гладно, след което се изпива стандартен глюкозен разтвор (75 грама глюкоза, разтворена в чаша вода) в рамките на пет минути. Кръвната захар се изследва отново след 120 минути
• критерии за диагностициране на захарен диабет: основните лабораторни критерии за поставяне на диагнозата диабет включват кръвна захар сутрин на гладно над 7,0 ммол/л, установена поне двукратно в различни дни, кръвна захар на втория час от орален глюкозотолерантен тест над 11,1 ммол/л, както и случайно установена кръвна захар над 11,1 ммол/л с диабетни симптоми

При някои от пациентите, главно при съмнения за подлежащи усложнения или налични други подлежащи заболявания, които могат да стоят в основата на развитието, прогресията и влошаването на диабета, може да се наложи провеждането на допълнителни изследвания от различно естество.

Най-често се налага назначаването на ултразвуково изследване на коремните органи или щитовидната жлеза (в зависимост от съответната симптоматика при отделните пациенти), по-рядко се налага извършването на специализирани изследвания, като компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, контрастни изследвания и други.