8. Наследствен ли е диабетът?

Диабет тип 1 представлява автоимунно заболяване, при което имунната система погрешно атакува и унищожава бета-клетките на панкреаса, отговорни за продукцията на инсулин. При него не се унаследява самото заболяване, а предразположението към развитие на автоимунна реакция, което се свързва с определени гени от системата HLA (Human Leukocyte Antigen).

Ако майката е с диабет тип 1, рискът за детето е около два до три процент. Ако бащата е засегнат, рискът е приблизително между пет и седем процента.

Ако и двамата родители имат диабет тип 1, вероятността нараства до и над тридесет процента.

Важно е да се знае, че наличието на генетична предиспозиция не означава задължително развитие на заболяването. Смята се, че външни фактори като вирусни инфекции, определени хранителни влияния в ранна детска възраст и имунологични механизми могат да действат като тригер при предразположени индивиди.

При захарен диабет тип 2 генетичната обремененост е по-силно изразена в сравнение с тази при диабет тип 1, но значима роля играят и начинът на живот и околната среда. Заболяването се развива като резултат от комбинация между инсулинова резистентност и относителен дефицит на инсулин, като затлъстяването, липсата на физическа активност, заседнал начин на живот и небалансираното хранене значително увеличават риска.

Ако единият родител има диабет тип 2, рискът за детето е между 30 и 40 процента. Ако и двамата родители са засегнати, вероятността достига около и над 70 процента.

При близнаци с идентичен генетичен код съвпадението при диабет тип 2 е над 90 процента, което допълнително доказва значимия генетичен компонент. Въпреки това заболяването не се проявява при всички генетично обременени хора. Необходим е тригер от външната среда, най-често под формата на наднормено тегло, метаболитен синдром или хронично неправилно хранене, като съвременният начин на живот и склонност към обездвижване и прекомерен прием на фаст фууд значително предразполага.

Освен двата основни типа диабет (тип 1 и тип 2) съществуват и по-редки форми на заболяването, свързани с мутации в отделни гени, като това са така наречените моногенни форми на диабет, най-известна от които е MODY (Maturity Onset Diabetes of the Young).

Тези форми се предават по автозомно-доминантен път, което означава, че ако единият родител носи мутацията, вероятността за предаване на детето е приблизително около 50 процента. Обикновено се проявяват в млада възраст, но с по-лека клинична картина и различен терапевтичен отговор в сравнение със захарен тип 1 и тип 2. Диагнозата изисква генетично изследване, което е важно както за избора на лечение, така и за фамилното консултиране.