2. Какви типове диабет има?

Захарният диабет тип 1 представлява автоимунно заболяване, което се развива при генетично предразположени лица под влияние на външни фактори, като преживян стрес, инфекции, хранителни фактори. Изявява се в млада възраст, най-често при деца и млади хора под 35-40 години.

При захарен диабет тип 1 клетките, продуциращи инсулин в панкреаса, са разрушени. По тази причина задстомашната жлеза продуцира незначително количество или изобщо не произвежда инсулин. За да се компенсира тази липса, още от самото начало лечението на това заболяване трябва да стартира с инсулинова терапия в съобразен дозов режим.

По-малко от десет процента от засегнатите от диабет лица са с тип 1, като обикновено клиничното протичане е изключително типично и заболяването се диагностицира в ранен етап.

Захарен диабет тип 2 се среща най-често при хора над 40-годишна възраст, но в последните години се наблюдава все по-често и при по-млади хора и деца. Заседналият начин на живот (липса на движение, особености в храненето) и затлъстяването са основен рисков фактор за развитието на това заболяване.

Генетичната предразположеност, прием на лекарства, наличие на други подлежащи заболявания също са от голямо значение.

Това е най-често срещаният тип диабет в световен мащаб, като честотата му е по-висок в страните с висок процент на наднормено тегло и затлъстяване сред населението.

При захарен диабет тип 2 е нарушено действието на инсулина, като е налице инсулинова резистентност в различна степен. Количеството инсулин, произведено от панкреаса, може да е по-голямо от нормалното, но поради нарушението в действието му преминаването на глюкозата в клетката е затруднено и тя остава в кръвта, като по този начин наличният инсулин не може да се използва адекватно.

Във връзка с особености на механизма на възникване при този тип диабет лечението първоначално включва промени в начина на живот, при липса на ефект се преминава към перорална терапия.

След време и при този тип диабет се стига до намаляване на количеството на произведения инсулин, което налага преминаване в даден етап към инсулинова терапия.

Гестационният диабет е особена форма на захарния диабет, която възниква по време на бременност и обикновено се асоциира с промените в хормоналните и инсулиновите нива, особено в последния триместър. Честото проследяване и мониториране на състоянието на бременните е от ключово значение.

Лечението може да включва промени в храненето, прием на перорални лекарства или при необходимост инсулинова терапия.

Контролът на кръвната захар и поддържането в нормални граници е от ключово значение за правилното и оптимално развитие на плода и износването му до термин.

При голяма част от засегнатите жени след раждането кръвната захар се нормализира без специфично лечение.

Някои заболявания и приложението на определени лекарства могат да предизвикат появата на други специфични форми на захарен диабет. Тяхната честота в клиничната практика е относително ниска, въпреки което ранното разпознаване и стартиране на насочена терапия е от ключово значение.

Могат да се проявят във всяка възраст, като са по-чести в активна и напреднала възраст, при лица с определени подлежащи заболявания.