7. Други видове диабет

Причините за поява и развитие на редки форми на диабет често са комплексни, не особено добре проучени и обикновено включват генетични аномалии, нарушения в хормоналния или метаболитния фон, както и някои фактори от околната среда, като например лекарства, токсини и други.

Сред най-честите причини се включват:

• генетични мутации: генетични мутации, въздействащи на бета-клетките, инсулина и действието на инсулина са причина за някои редки форми на моногенен диабет. Тези мутации обикновено са наследени, но е възможно и спонтанно възникване на генната мутация. Най-често срещаните видове моногенен диабет са неонаталният захарен диабет и захарен диабет тип МОДИ (maturity onset diabetes of the young, MODY). Неонаталният захарен диабет настъпва през първите 6 месеца от живота, а захарният диабет тип МОДИ обикновено се среща по време на юношеството или в началото на зряла възраст
• други генетични заболявания: диабет често се появява при хора със синдром на Даун, синдром на Клайнфелтер и синдром на Търнър, кистозна фиброза, хемохроматоза и други, като причините за това са комплексни
• увреждане или отстраняване на панкреаса: панкреатит, рак на панкреаса (първичен или вторичен), тежка травма и други увреждания на панкреаса могат да увредят панкреатичните бета-клетки и/или да нарушат производството на инсулин, като по този начин причиняват диабет

• ендокринни заболявания: ендокринните заболявания засягат органите, които произвеждат хормони. Синдром на Кушинг и акромегалия са примери за хормонални нарушения, които могат да причинят преддиабет и диабет чрез индуциране на инсулинова резистентност. Синдромът на Кушинг се характеризира с прекомерно производство на кортизол от надбъбречната кора, а акромегалия настъпва, когато организмът произвежда прекалено много хормон на растежа. Глюкагоном, рядък тумор на панкреаса, също може да причини диабет, тъй като туморът стимулира производство на прекомерни количества глюкагон. Хипертироидизъм, заболяване, което възниква, когато щитовидната жлеза произвежда твърде много тиреоидни хормони, също може да предизвика повишаване на нивата на кръвната захар
• автоимунни заболявания: при лупус еритематозус, синдром на скования човек, някои автоимунни форми на тиреоидит също се асоциират с повишен риск от развитие на диабет
• лекарства и токсини: някои медикаменти, като никотинова киселина, някои диуретици, антиепилептични лекарства, психиатрични лекарства и лекарства за лечение на човешкия имунодефицитен вирус (HIV), могат да навредят на бета-клетките или да нарушат действието на инсулина. Глюкокортикоидите, използвани в терапията на множество заболявания, също се асоциират с повишен риск от развитие на диабет (стероиден диабет) при продължителна употреба. Много химични токсини могат да увредят или унищожат бета-клетките при животни, но само няколко от тях са били свързани с диабет при хората, като диоксин и погълната отрова за плъх. Според някои изследвания високодозовият прием на съдържащи азот химикали, като например нитрати и нитрити, както и арсенът могат да увеличат риска от диабет

Различните форми на захарен диабет, независимо от своята етиология, време на изява, степен на прогресия и тежест, често протичат с напълно идентични клинични прояви, които се припокриват с характерните за захарен диабет тип 1 или захарен диабет тип 2 клинични признаци.

Сред възможните симптоми на другите видове диабет се включват типичните за заболяването признаци, сред които са прекомерна жажда, интензивен глад, често уриниране, необичайна загуба на тегло или наддаване на тегло, повишена умора, промени в настроението, раздразнителност, замъглено зрение.

Възможни са още и нарушения в зарастването на рани, чести инфекции с различна локализация, изтръпване или мравучкане в крайниците, намаление на зрителната острота и други.

Макар и рядко е възможно първите манифестации на заболяването да се проявят с някои от характерните за него усложнения, налагащи спешна медицинска намеса.

• Изтръпване на ръцете или краката
• Раздразнителност
• Умора
• Замъглено зрение

Диагнозата на различните други видове диабет се поставя със същите диагностични методи, както и при диабет тип 1 и диабет тип 2, като с най-голяма диагностична тежест и информативна стойност са данните, получени от анамнезата и резултатите от проведените лабораторни изследвания:

• разпит на пациента: акцентира се върху изясняването на подлежащи заболявания, приемани медикаменти, типични за диабет симптоми, данни за известни генетични заболявания и други
• лабораторни изследвания: с най-голяма диагностична стойност са резултатите от кръвните изследвания с проследяване нивата на глюкоза и гликиран хемоглобин, както и уринният анализ. При необходимост може да се наложи извършването на глюкозотолерантен тест с обременяване
• образни изследвания: за диагностично изясняване и уточняване на наличните нарушения и/или развили се усложнения може да се наложи назначаване на образни методи на изследване, най-често ехография, по-рядко компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други

Терапевтичният подход при различните други видове диабет се определя строго индивидуално в зависимост от етиологията на болестта, тежестта на болестните изменения, наличието на развили се усложнения, както и редица индивидуални особености от страна на пациента.

Най-често се назначава комбинация от мерки, включващи:

• хранене и двигателна активност: диетата и физическата активност на пациентите следва да бъдат съобразени с особеностите на болестния процес, като е необходима консултация със специалист в областта с цел изготвяне на оптимален хранителен режим, задоволяващ потребностите и нуждите на съответния пациент
• лекарствена терапия: в зависимост от особеностите на диабета се назначава перорална терапия или лечение с подходящи видове инсулини, като честият мониторинг и контролно проследяване нивата на кръвната захар позволяват оптимизиране на терапията
• лечение на основното заболяване: в зависимост от причината, довела до диабет, могат да се предприемат различни мерки за нейното лечение, отстраняване или контрол

Поддържането на нормални нива на кръвната захар благоприятства за по-добра прогноза и спомага за водене на нормален и активен живот, превенция или забавяне на усложненията. Потенциалните усложнения при липса на контрол или лош контрол на кръвната захар включват увреждане на очите, увреждане на нервите, сърдечно-съдови нарушения, увреждане на бъбреците, чести инфекции и други.