17. Какво е лечението при захарен диабет?

При пациентите с инсулинова резистентност, преддиабетни състояния, гестационен диабет или новодиагностициран захарен диабет тип 2 често първите мерки включват някои общи съвети за редуциране на вредните навици, назначаване на подходяща диета, редукция на теглото и подходяща физическа активност.

Всички тези мерки могат да се прилагат при пациенти с различни форми на захарен диабет, независимо от тежестта на заболяването, обикновено в комбинация с подходяща медикаментозна терапия:

• диета: подходящият хранителен режим е неизменна част от лечението на диабета. Препоръчва се здравословна, балансирана диета, със съобразяване на приема на въглехидрати и усилия за поддържане на здравословно тегло. Консултация със специалист (диетолог) може да е особено полезна за изготвянето на индивидуален хранителен план, съобразен с потребностите на конкретния пациент. Препоръчва се избягване на периоди на гладуване и преяждане, прием на храни с нисък гликемичен индекс и баланс между отделните нутриенти
• контрол на нивата на холестерола: пациентите с диабет, особено диабет тип 2, често имат нарушения в липидния профил, поради което се препоръчват комплексни мерки за поддържането на отделните показатели в норма. Това включва комбинация от промени в храненето (ограничаване на наситените мазнини, повишен прием на фибри), редукция на теглото и подходяща лекарствена терапия

• ограничаване на вредните навици: препоръчва се ограничаване до пълно преустановяване приема на алкохол, енергийни напитки, отказ от тютюнопушене, разумна употреба на кофеин съдържащи храни и напитки, ограничаване ежедневната консумация на готварска сол, както и редица други мерки, съобразени с индивидуалните особености на пациентите
• подходяща физическа активност: съобразената с индивидуалните особености регулярна двигателна активност подпомага редукцията на излишното тегло, поддържа тонуса, подпомага регулирането на нивата на кръвната захар и липидния профил и оказва цялостен благоприятен ефект върху организма. При пациенти с диабет, особено тип 1, е необходимо съобразяване на двигателната активност с назначените дози инсулин или негови аналози, тъй като е възможно развитие на хипогликемия
• лечение на подлежащи заболявания: необходимо е лечение и контрол на наличните подлежащи заболявания, особено при артериална хипертония, атеросклероза, бъбречни или чернодробни увреждания, метаболитни и хормонални нарушения, като терапията се съгласува между отделните специалисти

При пациенти с диабет тип 2 или някои от по-редките форми, протичащи идентично на този вид диабет, липсата на ефект няколко месеца след приложените общи мерки налага назначаване на подходяща перорална терапия, съобразена с нуждите и потребностите при конкретния пациент.

При диабет тип 1 лечението е предимно с инсулин и/или негови аналози, тъй като пероралните лекарства не могат да задоволят потребностите на пациентите. При гестационен диабет може да се обмисли назначаването на определени перорални лекарства или при липса на ефект от общите мерки да се премине към инсулинова терапия.

Особеностите в лечението на диабет с перорални медикаменти включват:

• избор на подходящ медикамент: съвременната фармацевтична индустрия предоставя голямо разнообразие от лекарства за повлияване на нивата на кръвната захар, като изборът на конкретен препарат, доза и дозов режим се осъществява от лекуващия лекар. Сред най-често назначаваните групи препарати се включват бигванидите с основен представител метформин, сулфанилурейните препарати с основни представители глипизид, глимепирид, гликлазид, като и тиазолидиндионите, инхибиторите на алфа-глюкозидазата и някои по-нови групи
• рискове от странични ефекти: мнозинството от представителите крият риск от наддаване на теглото, като главното изключение е метформин, използван не само за лечение на диабет тип 2, но и в комплексната терапия на затлъстяването, поликистозни яйчници, инсулинова резистентност. Всички препарати при неправилно дозиране или грешки в диетата крият риск от хипогликемия, много от тях водят до леки стомашно-чревни оплаквания. Продължителната терапия с метформин налага допълнителна суплементация с витамини от група В, особено витамин В12
• продължителност на терапията: все още диабетът се счита за нелечимо заболяване, изискващо постоянен контрол. При спазване на общите мерки и адекватен подбор на перорална терапия лечението продължава със сравнително ниски, поддържащи дози. При влошаване, липса на ефект или развитие на усложнения може да се обмисли преминаване към инсулинова терапия

При диабет тип 1, някои форми на гестационен диабет, както и при диабет тип 2 с липса на ефект от пероралната терапия и общите мерки се налага лечение с инсулини или техни аналози. Терапията се контролира строго, като се налага чест мониторинг и при необходимост корекция в използваните дози и видове инсулини:

• избор на подходящ препарат: в зависимост от вида на диабета, възрастта и физиологичните особености на конкретния пациент, особеностите в храненето и двигателната активност се избират съответните препарати, чрез които се постига максимално близък до физиологичния профил на нивата на инсулин. Различават се няколко основни групи в зависимост от продължителността на ефекта, а именно бързо действащи, краткодействащи, дългодействащи и с интермедиерно действие, всеки от които се отличава с определени характеристики
• особености на лечението: обикновено инсулинът се инжектира подкожно, като най-висока степен на усвояване се наблюдава в областта на корема. Обикновено се инжектира малко преди хранене, но при отделните пациенти се създава различни индивидуални режими на дозиране
• мониторинг на дозата: дозата се определя строго индивидуално, като голямо влияние оказват общо състояние, възраст, бременност, хранителни навици, физическа активност и други фактори. При силен стрес, травми, тежки инфекции, предстоящи оперативни интервенции и други може да се наложи повишаване на дозата на инсулина с цел покриване нуждите на организма
• риск от странични ефекти: съвременните препарати крият нисък алергенен потенциал и се понасят добре. Основните рискове са свързани с развитие на хипогликемия при неправилно дозиране или грешки в диетата, атрофия на мястото на инжектиране (поради което се препоръчва честа смяна на локацията), промени в теглото (възможно е наддаване на килограми). Използван в подходящи дози и режим инсулинът и неговите аналози се считат за напълно безопасни и се използват при деца от всички възрасти, бременни жени и рискови пациенти