12. Очни увреждания при диабет

Пациентите със захарен диабет са изложени на по-висок риск от развитие на глаукома, в сравнение с общата популация, като рискът се увеличава с напредване на възрастта и с продължителността и давността на диабета, както и в зависимост от адекватния контрол над кръвната захар.

Глаукомата включва група очни заболявания с обща характеристика увреждане на зрителния нерв, което води до постепенна загуба на зрението. В повечето случаи увреждане на зрителния нерв се дължи на повишено вътреочно налягане.

Глаукомата често протича безсимптомно или с оскъдни симптоми в началните етапи и при много пациенти се открива в напреднала фаза. В късните етапи има загуба на зрително поле в известна степен, която може да варира в широки граници. Възможно е едностранно засягане, но по-често се засягат и двете очи, макар и в различна степен.

Рязкото покачване на вътреочното налягане се наблюдава рядко и е съпроводено с остра симптоматика, включваща болка в окото, виждане на цветни кръгове около лампата, зачервяване на окото, гадене и повръщане.

Лечението обикновено включва приложение на подходящи очни капки, а при някои пациенти се налага и хирургична намеса.

Катарактата е заболяване, при което се наблюдава замъгляване на лещата на окото, което затруднява преминаването на светлината през окото и в напредналите случаи се стига до слепота. Катарактата е чест здравословен проблем при възрастните хората, а при диабетиците тя се среща много по-често.

Характерна особеност е, че пациентите с диабет развиват катаракта в по-ранна възраст и болестният процес прогресира по-бързо.

Едни от типичните симптоми на катаракта включват замъглено зрение, промяна в цветното виждане, по-силно дразнене при заслепяване, намаляване на зрителната острота, промяна в диоптъра за късогледство, възможно е и двойно виждане.

Употребата на подходящи слънчеви очила може да забави прогресията на болестния процес.

При напреднали случаи се налага отстраняване на лещата на окото с последваща имплантация на изкуствена леща. При хората с диабет такава операция крие по-голям риск от инфекция и може да доведе до прогресия на ретинопатията, поради което се налага обстойна консултация със специалист преди предприемането на подобни мерки.

С термина диабетната ретинопатия се означава уврежданията на ретината в резултат на диабет.
Високите нива на кръвната захар водят до увреда на стените на малките кръвоносни съдове, включително и тези в ретината, като съдовете стават пропускливи, получават се торбовидни издавания на стените им.

След време капилярите се запушат и се нарушава храненето на ретината, като появата на нови кръвоносни съдове води до риск от кръвоизливи и отлепване на ретината.

Сред основните особености, рискови фактори и видове диабетна ретинопатия се включват:

• рискови фактори: основните рискови фактори, подпомагащи развитието на диабетна ретинопатия, включват лош контрол на кръвната захар, високо кръвно налягане, дългогодишен захарен диабет, високи липиди в кръвта, генетична предразположеност, бременност и други
• непролиферативна ретинопатия: това е най-честата форма на диабетната ретинопатия, при която капилярите в ретината променят формата си и на места придобиват форма на торбичка. Стените на капилярите загубят способността си да контролират преминаването на веществата между кръвта и ретината. Измененията в ретината прогресират, тъй като все повече съдове се засягат. В късните етапи се нарушава храненето на ретината, признак на което са появата на памуковидни петна в ретината. Непролиферативната ретинопатия най-често не изисква специално лечение, но е необходимо по-често наблюдение
• пролиферативна ретинопатия: при част от диабетиците след няколко години ретинопатията прогресира в по-тежка форма, наречена пролиферативна ретинопатия. При пролиферативната ретинопатия увреждането на ретината стимулира растежа на нови кръвоносни съдове, които растат неправилно, крехки са и при разкъсване водят до кръвоизливи. Ретинопатията протича безсимптомно и промяна в зрението може да настъпи, когато измененията са значително напреднали, като е възможна загуба на зрение. Големите кръвоизливи в стъкловидното тяло и отлепването на ретината могат да доведат до слепота

• лечение на ретинопатията: редовният скрининг е важна предпоставка за ранното откриване на диабетната ретинопатия, когато възможностите за нейното лечение са по-големи. Очните дъна трябва да се изследват с офталмоскоп след разширени зеници. Лазартерапията може да предотврати загуба на зрението и е успешна в 90 процента от случаите с препролиферативна или пролоферативна ретинопатия и в 60 процента от случаите с макулопатия. При големи кръвоизливи в стъкловидното тяло се налага замяна на стъкловидното тяло със специална течност
• предпазване от ретинопатия: за намаляване риска от развитие на ретинопатия се препоръчва поддържане в норма на нивата на кръвната захар, контрол над кръвното налягане, отказ от тютюнопушене, лечение на налична хиперлипидемия и регулярни очни прегледи. Прегледите трябва да започнат веднага след установяването на тип 2 захарен диабет. При тип 1 захарен диабет прегледите трябва да започнат 5 години след поставяне на диагнозата. Очни прегледи се извършват веднъж годишно, като по-често посещение при специалист се налага при установяване на ретинопатия, при бременност и при промяна в зрението