4. Диабет тип 2

Диабет тип 2 е мултифакторно заболяване, което обикновено се причинява от комбинация от генетични фактори и фактори от околната среда, като начинът на живот и вредните навици оказват съществено влияние върху риска от изява на болестта.

Основните причини за диабет тип 2 включват:

• генетична предразположеност: наличие на някои гени или комбинации от гени може да увеличи или намали риска на човек за развитие на болестта. Въпреки че досега учените са идентифицирали много генни варианти, които увеличат податливостта към диабет тип 2, по-голямата част все още предстои да бъде открита
• наднормено тегло и липса на физическа активност: липсата на физическа активност и затлъстяването са силно свързани с развитието на диабет тип 2. Хората, които са генетично предразположени, са по-уязвими, когато тези рискови фактори са налице. Централното затлъстяване, при което човек има излишък на абдоминална мастна тъкан, е основният рисков фактор не само за инсулинова резистентност и диабет тип 2, но също така и за заболявания на сърцето и кръвоносните съдове
• инсулинова резистентност: инсулиновата резистентност е често срещано състояние при хора, които са с наднормено тегло или затлъстяване, имат излишна абдоминална мастна тъкан и не са физически активни
• нарушено производство на глюкоза в черния дроб: при някои хора с диабет анормално увеличение на производството на глюкоза в черния дроб също допринася за високи нива на кръвната захар. Нормално панкреасът освобождава хормон глюкагон, когато нивата кръвната захар и инсулина са ниски. Глюкагонът стимулира черния дроб да произвежда глюкоза и да я отдели в кръвния поток. Високите глюкагонови нива причиняват производство на ненужна глюкоза от черния дроб, което допринася за високи нива на глюкоза в кръвта

• метаболитен синдром: състоянието се характеризира с инсулинова резистентност, високо кръвно, нарушен липиден профил, затлъстяване и се асоциира с повишен риск от развитие на диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания
• клетъчна сигнализация и регулация: проблеми в системата за клетъчна сигнализация и регулация могат да предизвикат верижна реакция, която води до диабет или други заболявания
• дисфункция на бета-клетките: увреждане на бета-клетките може да доведе до несъответствуващи или анормални модели на отделяне на инсулин. Единични генетични дефекти водят до специфични форми на диабет, наречен диабет тип MODY (maturity onset diabetes of the young). Засегнатите гени регулират инсулиновата продукция в бета-клетките. Въпреки че тези форми на диабет са редки, те предоставят данни за това, как функционирането на бета-клетките може да бъде засегнато от ключови регулаторни фактори

За разлика от захарния диабет тип 1, при диабет тип 2 клиничната картина често е оскъдна, заболяването може да протече в продължение на години с едва доловими прояви или напълно безсимптомно и да бъде открито при провеждане на профилактични лабораторни изследвания или изследвания по друг повод.

Сред характерните симптоми на диабет тип 2 могат да се включат хроничната умора, повишен апетит, повишена жажда (по-рядко), често уриниране, промени в зрението (замъглено зрение, намаление на зрителната острота), бавно зарастване на рани, чести инфекции и много други.

При много от пациентите липсват типични признаци, насочващи към болестта, поради което един от основните методи за ранна диагностика, са ежегодните профилактични изследвания на нивата на кръвната захар и гликирания хемоглобин.

Полезна информация може да намерите на:

• Полидипсия
• Често уриниране
• Умора
• Замъглено зрение

Диагнозата при пациенти с диабет тип 2 обикновено не представлява особено затруднение за опитните клиницисти и най-често се базира на клинико-лабораторните находки и резултати.

С по-важно значение са данните, получени от следните диагностични подходи:

• разпит и преглед: подлежащи вредни навици, заседнал начин на живот, наднормено тегло и затлъстяване, генетична обремененост, хранителни навици и други допринасят за изясняване на диагнозата
• лабораторни изследвания: при изследване на кръв и урина обикновено се установяват високи нива на глюкоза, като при съмнения може да се назначи глюкозотолерантен тест за потвърждение на диагнозата. За ранно установяване на налични развили се усложнения се препоръчва допълнително изследване и на нивата на чернодробните ензими, показатели на бъбречната функция, маркери на възпалението и други по преценка на лекуващия лекар

Лечението при диабет тип 2 се определя строго индивидуално, като обикновено стартира с диета, повишена двигателна активност и редукция на теглото, а при липса на ефект след определен период от време се преминава към медикаментозна терапия с подходящи антидиабетни лекарства:

• лайфстайл лечение: редукция на теглото чрез създаване на отрицателен калориен баланс, избягване на вредните храни и повишаване на физическата активност
• перорални лекарства за диабет: използват се лекарства от различни групи в дози, съобразени с ежедневните потребности на конкретния пациент. Препоръчва се редовно мониториране на нивата на кръвната захар за оценка на ефекта от лечението
• инсулинова терапия: при липса на ефект от лайфстайл лечението и пероралните антидиабетни средства се преминава към лечение с инсулин в дози, съобразени с нуждите и потребностите на конкретния индивид. Към инсулинова терапия за кратко се преминава при предстоящи хирургични интервенции, тежки боледувания, преживян силен стрес, както и по преценка на лекуващия лекар

При своевременно стартиране на целенасочена и комплексна терапия с въвеждане на някои промени в начина на живот, като здравословни хранителни навици и регулярна физическа активност в комбинация с лекарства за контрол на кръвната захар, прогнозата на болестта е благоприятна.

Рискът от усложнения може да бъде минимизиран при адекватен контрол над заболяването и регулярни профилактични прегледи (клинични, лабораторни, образни).

При неглижиране на болестта, неправилна или непълна терапия е налице риск от поява на редица усложнения, включително и такива с дългосрочни последици. Сред потенциалните усложнения при диабет тип 2 се включват сърдечно-съдови заболявания, невропатия, нефропатия, ретинопатия, остеопоротични промени, нарушения на слуха, деменция, кожни увреждания, язви и много други.