- Какво представлява диабетът?
- Какви типове диабет има?
- Диабет тип 1
- Диабет тип 2
- Гестационен диабет
- Панкреатогенен диабет - диабет тип 3c
- Други видове диабет
- Симптоми и признаци при диабет
- Поставяне на диагноза диабет
- Усложнения при диабет
- Кожни усложнения при диабет
- Очни увреждания при диабет
- Бъбречни увреждания от диабет
- Увреждане на нервите от диабета (диабетна невропатия)
- Диабет тип 3 и болест на Алцхаймер
- Какво е лечението при захарен диабет?
- Контрол при захарен диабет
17. Контрол при захарен диабет
За адекватно проследяване на състоянието на болните с диабет, за прецизиране на терапията и назначаване на съответните корекции при необходимост, за предотвратяване развитието на сериозни усложнения, както и за подобряване на общото им състояние е необходим подходящ и редовен контрол на заболяването.
За целта се използват някои лабораторни показатели, които са особено информативни за прогресията на болестта и могат да се използват като предиктори за развитието на усложнения.
17.1. Кръвна захар
Глюкозата в кръвта или кръвната захар, е основен маркер за контрола на диабета.
Поддържането на нейното ниво в прицелните граници е главна цел при лечението на пациентите, като редовното проследяване на стойностите на кръвната захар носи предимства за всеки пациент.
Всеки диабетик трябва периодично да проверява нивата на кръвната си захар, като честотата на измерванията зависи от вида на прилаганото лечение, съпътстващите заболявания и други фактори.
По-чест контрол на нивата кръвната захар се налагат при интензифицирано инсулинолечение, при бременни, при болни с трудно контролиране на нивата на кръвната захар, както и при болни с хипогликемия без обичайните предупредителни знаци при остри заболявания.
Освен в реферирани лаборатории, нивата на кръвната захар могат да се измерват и в домашни условия с помощта на глюкомер, като са налични многобройни и разнообразни видове устройства за проследяване нивата на кръвната захар в домашни условия.
Препоръчва се водене на дневник и консултация с лекуващия лекар при наличие на значителни отклонения въпреки провежданата терапия.
17.2. Гликиран хемоглобин (HbA1c)
Гликираният хемоглобин е параметър, който дава информация относно контрола на кръвната глюкоза за последните два до три месеца.
По този начин се получава по-точна представа за контрола на кръвната захар не само през последните 24 часа, но за период от няколко месеца.
Нивата на гликирания хемоглобин се считат за много по-точен показател по отношение контрола на заболяването:
- какво представлява гликираният хемоглобин: хемоглобинът е протеин, който се намира в червените кръвни клетки, като неговата роля е да пренася кислород от белия дроб до всички клетки на тялото. При лошо контролиран диабет се повишава нивото на глюкоза в кръвта, като излишната глюкоза навлиза в червените кръвни клетки и се свързва с молекулите на хемоглобина. Колкото е по-висока кръвната захар, толкова повече гликиран хемоглобин се образува. Червените кръвни клетки живеят 120 дни и съответно предоставят информация за нивото на кръвната захар от началото на живота си до момента. Чрез измерване на процента на HbA1c в кръвта се получава информация за контрола на кръвната захар за последните няколко месеца
- препоръчителни стойности: при здрави лица при нормални условия също се гликира част от хемоглобина, но процентът е около 5, варирайки между три и шест процента. При пациенти с диабет, както и за общата популация, препоръчителните стойности на гликирания хемоглобин са в рамките на под седем процента. Както и препоръчителните стойности на кръвната захар, така и нивото на HbA1c, трябва да се индивидуализират в зависимост от възрастта, съпътстващите заболявания, физиологичните особености (при деца, при възрастни хора, по време на бременност са възможни разлики), давността на диабета и редица други фактори
- честота на изследване: изследването на HbA1c не замества ежедневното измерване на кръвната захар и не може да се извърши в домашни условия от самия пациент. Нивата на гликирания хемоглобин се препоръчва да бъдат проследявани на всеки шест месеца, като в определени ситуации (при рискови пациенти, наченки на усложнения, затруднения в избора на подходяща терапия и други) може да се наложи по-често проследяване, на интервал от три месеца
17.3. Кетони в урина
Появата на кетони в урината е сигнал, че организмът използва мазнините вместо глюкоза, за да си достави енергия, като основна причина за това е липсата на достатъчно инсулин. Поява на кетони в урината се наблюдава по-често при пациенти с диабет тип 1. Особеностите при контрола на кетони в урината включват:
- кога се назначава изследването: уринен анализ и изследване на кетони в урината може да бъдат назначени през различен интервал от време. Сред едни от най-честите симптоми на високи кетони в урината се включват поддържане на висока кръвна захар (нива, по-високи от 16,6 ммол/л), наличие на гадене, повръщане или болки в корема без други видими причини за това, хронична умора, постоянна жажда и сухота в устата, затруднено дишане, плодов мирис на дъха, обърканост и други
- как се извършва изследването: изследването може да се извърши в реферирана лаборатория, но може да бъде извършено и в домашни условия със специални тест ленти. При домашния тест е необходимо събиране на урината в стерилен съд и потапяне на лентата за няколко секунди, след което се отчита резултатът, съобразно цветната контролна скала
- тълкуване на резултатите: наличието на следи от кетони или леко повишение на съдържанието им в урината може да означава, че натрупване на кетони започва, като се препоръчва повторно тестване след няколко часа или на следващия ден. Умерени или високи количества са знак за опасност, лош контрол на диабета и налагат своевременна реакция. При установяване на умерени или високи нива в домашни условия се препоръчва консултация с лекуващия лекар в най-кратки срокове
17.4. Други важни показатели
Освен гореизброените лабораторни показатели е необходимо проследяване и на някои други параметри за постигане на пълен и адекватен контрол при пациентите със захарен диабет. Тези параметри са свързани и с риска от развитие на типичните за диабета усложнения и включват следните:
- телесно тегло: контролът на телесното тегло е много важен при пациентите със захарен диабет. Затлъстяването, особено централното затлъстяване, с натрупване на мазнини в областта на корема, е свързано с намалена чувствителност към инсулина, високи липиди в кръвта, риск от сърдечно-съдови заболявания. Препоръчва се редукцията на теглото да става бавно и постепенно под контрола на лекуващия лекар
- кръвно налягане: кръвното налягане е рисков фактор за развитие и прогресия на усложненията при диабет. Поддържането му в прицелни стойности е цел на лечението при всеки диабетик, като това се осъществява с редица общи мерки и подходяща медикаментозна терапия
- липиди в кръвта: при диабетици много често се наблюдава дислипидемия, като повишените липиди са рисков фактор за развитие на различни по вид и тежест усложненията. Поддържането им в прицелните граници се осъществява с подходящи промени в диетата, физическа активност и лекарствена терапия
Коментари към Диабет
Здравейте, благодаря ви за изчерпателната статия. Аз лично съм много доволна от формулата с банаба на българската марка Булгарикус. Наистина страхотен продукт, който помага при диабет!