2. Каква е честотата на анемията?

Анемията с нейните многобройни разновидности е най-честото хематологично заболяване в цял свят, като по данни от различни източници засяга приблизително десет процента от световната популация с вариации в отделните райони в зависимост въздействието на различни рискови фактори.

Смята се, че честотата на анемията в Канада и Северна Европа е сходна с тази в САЩ. Ограничени проучвания в някои от развиващите страни показват честота на анемия 2 до 5 пъти по-висока от тази в САЩ. Въпреки че някои болести, характерни за определени географски ширини, като сърповидно-клетъчната анемия, таласемия, малария и някои хронични инфекции, играят известна роля за повишаване честотата на анемията в тези региони, то хранителните фактори, като железен дефицит на първо място и в по-малка степен дефицит на фолиева киселина, играят главна роля в предоминирането на анемията в тези държави.

Сред по-важните характеристики в разпределението на анемията по честота се включват:

• честота и разпределение по пол: честотата на анемията като цяло е по-висока при жените, отколкото при мъжете. Разликата става значително по-голяма през фертилните години на жената, поради бременност и менструален цикъл. Приблизително две трети от желязото в човешкия организъм се съдържа в циркулиращия хемоглобин. Всяка здравословна бременност лишава майката от приблизително 500 милиграма желязо. Докато един мъж трябва да абсорбира средно един милиграм желязо дневно за поддържане на баланса, то една жена преди менопаузата трябва да абсорбира средно около два пъти повече желязо дневно, като се наблюдават съществени разлики в хранителните навици (по-ниска консумация на месо), което допълнително повишава риска от анемия при жените
• честота и разпределение по възраст: някои тежки наследствени анемии (сърповидно-клетъчна анемия, таласемия, анемия на Фанкони) са по-често срещани в детска възраст. Острата анемия има бимодално разпространение, засягайки предимно млади възрастни и хора в късните петдесет години. Най-честите причини сред младите възрастни включват травма, менструално кървене и ектопично кървене, остра хемолиза. При хората на възраст между 50 и 65 години острата анемия обикновено се получава от остра кръвозагуба като допълнение към хронично анемично състояние. Такива са случаите при маточно кървене и кървене от гастроинтестиналния тракт. Честотата на неоплазмите се увеличава с всяко десетилетие от живота на човека и може да предизвика анемия от кървене, от инвазия на костния мозък от туморните клетки или от развитие на анемия, свързана с хронични заболявания. Употребата на аспирин, нестероидни противовъзпалителни средства и варфарин се увеличава с възрастта, което допринася за увеличената честота на гастроинтестинално кървене

• честота според раса и етнос: някои раси и етнически групи имат генетични фактори, които се свързват с повишена честота на някои видове анемии. Болести, като хемоглобинопатии, таласемия и дефицит на глюкозо-6-фосфат-дехидрогеназата, се характеризират с различна заболеваемост и смъртност в различните популации поради различия в генетичните нарушения, водещи до тяхната поява. Например дефицит на глюкозо-6-фосфат-дехидрогеназата и таласемията се характеризират с по-ниска заболеваемост и смъртност сред афроамериканците в сравнение със сицилианците, поради различия в генетичното нарушение. Обратно, сърповидно-клетъчната анемия има по-голяма заболеваемост и смъртност при афроамериканците, отколкото при населението от Саудитска Арабия
• честота на различните видове анемия: сърповидно-клетъчната анемия е често срещана в някои региони на Африка, Индия, Саудитска Арабия и Средиземноморието. Таласемиите са най-често срещаните генетични заболявания на кръвта и се срещат често в Югоизточна Азия и в регионите с преобладаване на сърповидно-клетъчната анемия. При жените се наблюдава значително по-малка честота на Х-свързани анемии, като дефицит на глюкозо-6-фосфат-дехидрогеназата и свързани с пола сидеробластни анемии, отколкото при мъжете. При по-младите мъже се наблюдава по-висока честота на остра анемия, дължаща се на тежка травма
• честота според икономическото развитие на регионите: в популации, с бедна на месо диета, се наблюдава по-голяма честота на желязодефицитна анемия, тъй като желязото, необходимо за изграждане на хемоглобина, се резорбира много по-добре от храната, главно продукти с животински произход. Социално-икономическият фактор играе роля при нутриционните анемии и анемиите, свързани с нелекувани хронични заболявания, поради разпределението на социално-икономическите привилегии. Желязодефицитна анемия е много по-често срещана при населението в развиващите се страни, където се наблюдава диета бедна на месо, отколкото при населението на САЩ или Северна Европа. По същия начин, анемия, съпровождаща хронични заболявания, се среща по-често при популация с висока честота на хронични инфекциозни болести (например малария, туберкулоза, синдром на придобитата имунна недостатъчност)