Анемия: какви са медицинските изследвания при анемия?

Автор: д-р Даниел Лавила КамараРедактор: д-р Лилия Пашова-Стоянова

Поставянето на диагнозата при съмнения за анемия изисква обстоен разпит и преглед в комбинация с комплексни лабораторни изследвания. Важна част от диагностичния процес е установяването на причините, довели до развитието на състоянието, което в някои случаи налага провеждането на допълнителни изследвания с различен характер.

Винаги трябва да се има предвид възможността за кръвозагуба като единствена етиология или като допълнителен причинен фактор, поради което често се назначава фекален тест и други изследвания за доказване наличието на окултни кръвоизливи.

Диагностиката на заболяването стартира с подробен разпит на пациента, последван от обстоен физикален преглед, като се прави оценка на общото състояние, характерни за анемия симптоми, наличие на отклонения, патологични находки и други.

Важните акценти включват:

данни от анамнезата: давност и тежест на симптомите, наличие на други подлежащи заболявания, скорошни травми, диагностични и оперативни интервенции, прием на медикаменти, наличие на генетична предразположеност за някои хемопатии
характерни физикални находки: промени в цвета на кожата и лигавиците, промени в мускулния тонус, данни за когнитивен спад, промени в кръвното налягане и честота, наличие на прекордиален шум, венозен шум в областта на шийните вени и други

С най-висока диагностична и информативна стойност при потвърждаването и доказването на анемиите са лабораторните изследвания, най-често включващи стандартна пълна кръвна картина с определяне нивата на хемоглобин, хематокрит, еритроцитните индекси, брой ретикулоцити и съобразяване със състоянието на пациента:

хемоглобин: изследването нивата на хемоглобин е рутинна част от пълните кръвни изследвания и е един от първите маркери, насочващи към анемично състояния, като според тежестта на намалението в комбинация с другите показатели може да се съди за тежестта на анемията. Нормалните нива варират в различните възрастови групи, като са налице и различия между мъжете и жените, което следва да се вземе под внимание при отчитането на резултатите
хематокрит: макар нивата на хемоглобин да се считат за по-прецизен маркер, нивата на хематокрита също имат важно значение при диагностициране на анемиите. Хематокритът (Hct) представлява съотношението между общия обем кръв и обема на еритроцитите. Подобно на хемоглобина, нивата варират в различните възрастови периоди и са налице известни различия между двата пола
брой на ретикулоцитите: това е най-полезното лабораторно изследване за разграничаване на намалена продукция от хемолиза. Когато препарат от периферна кръв се оцвети по съответен начин, в младите еритроцити се открива мрежа от пурпурни нишки, които представляват агрегати от рибозоми. Ретикулоцитозата отразява освобождаването на увеличено количество млади еритроцити от костния мозък. Когато костният мозък е силно стимулиран, ретикулоцитите навлизат в кръвообращението незрели, докато значителното увеличение на ретикулоцитите говори за хемолиза

Лабораторни изследвания: пълна кръвна картина

еритроцитни индекси: те могат да бъдат изчислени на базата на стойностите на хематокрита, хемоглобиновата концентрация и броя на еритроцитите. Най-лесният и един от най-точните методи за установяване концентрацията на еритроцитите в кръвта е измерването на хематокрита или PCV. PCV е съотношението между обема на утаените еритроцити и общия обем. С появата на методите за автоматично броене на еритроцитите с лекота се извършват много точни измервания на еритроцитните индекси, като MCV (среден обем на еритроцита), MCH (средна концентрация на хемоглобин в еритроцита), MCHC (средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите)
изследване на кръвна натривка: изследването може да потвърди размерите и оцветяването на еритроцитите, преценени въз основа на еритроцитните индекси. При това, докато еритроцитните индекси предоставят средностатистически стойности, под микроскопа могат да се открият различия в размера (анизоцитоза) и формата (пойкилоцитоза) на клетките, като тези промени значително подпомагат диагностициране и класифицирането на конкретната анемия. Изследването на кръвната натривка е особено ценно при оценяване на пациент с хемолиза. При повечето хемолитични анемии има характерни морфологични промени. Така например откриването на характерния белег, наподобяващ "монетни стълбове" говори за диспротеинемия, каквато се наблюдава при мултиплен миелом

За подпомагане установяването на етиологията на анемията често се налага назначаването на различни по вид допълнителни изследвания, като при всеки пациент се подхожда строго индивидуално.

Най-често се назначават допълнителни лабораторни и образни методи на изследване:

изследване на костен мозък: изследване на костен мозък не се назначава рутинно при всички пациенти, а само при диагностични затруднения и неяснота по отношение етиологията на анемията. Изследването на костен мозък е особено информативно при анемии с намалена продукция, като оценката на количеството и качеството на еритроцитните предшественици може да определи дали се касае за първичен дефект в еритропоезата. Изследването на костния мозък е важно и за доказване на клетъчни инфилтрати като тези, откривани при левкемия, лимфом или мултиплен миелом
допълнителни лабораторни изследвания: проследяване нивата на чернодробните ензими, креатинин и креатининво клирънс, проследяване на маркерите на възпалението, изследване нивата на желязо, витамин В12, фолати и други
образна диагностика: при съмнения за вторична анемия, резултат от друг подлежащ болестен процес, висока информативна стойност имат образните методи на изследване, като ултразвукова диагностика (ехография), компютърна томография и други