Анемия

Анемията с нейните многобройни разновидности е най-честото хематологично заболяване, като засяга по-често женския пол, особено в репродуктивна възраст. Честотата и разпространението варират в отделните възрастови групи, показват различия по раса, етнос, географско разположение и икономическо развитие на съответните райони.

Сред най-честите причини за развитие на анемия се включват остра или хронична кръвозагуба, хемолиза, недостатъчен внос с храната, намалено усвояване или повишени потребности на желязо, витамин В12 и фолати.

Класификацията на анемиите ги подразделя в зависимост от причините и механизмите на развитие, като е създадена с цел улеснение на специалистите и оптимизация на терапевтичния подход при отделните пациенти.

Симптомите при анемия варират при отделните пациенти в зависимост от етиологията, давността и тежестта:

• лека анемия: бледи кожа и лигавици, хронична умора и лесна уморяемост, главоболие, намалена физическа издръжливост
• тежка анемия: сърцебиене, тахикардия, задух, замайване, загуба на съзнание, световъртеж, шум в ушите, студени крайници, нарушено храносмилане, нарушения в менструалния цикъл

Диагнозата при анемия се основава на комплексни изследвания:

• анамнеза и преглед: оценка на общото състояние, данни за травми, операции, подлежащи заболявания, прием на медикаменти, раждане и други
• лабораторни изследвания: пълна кръвна картина с оценка нивата на хемоглобин, хематокрит, ретикулоцити, еритроцитни индекси и други
• допълнителни изследвания: изследване нивата на желязо, витамин В12 и други, а при затруднения се назначават образни изследвания и изследване на костен мозък

В зависимост от давността и тежестта се различават:

• остра следкръвоизливна анемия: развива се при голяма кръвозагуба за кратко време, като клиничната картина е богата, диагнозата включва стандартните лабораторни изследвания, а лечението е от спешен порядък с комплексни мерки
• хронична следкръвоизливна анемия: развива се при продължително, но слабо кървене, като често протича незабелязано и се открива случайно или след развитие на усложнения

В тази група се включва вродената еритропоетична порфирия, известна като болест на Гюнтер, дължаща се на специфични увреждания в синтезата на хема. Често засяга детската възраст и протича с характерни оплаквания, като фоточувствителност, зрителни нарушения, вторични инфекции. Диагнозата е комплексна, а лечението включва комбинация от мерки, като осигуряване на фотозащита, лекарствена терапия, спленектомия и други.

Анемията на Минковски-Chauffard представлява вродена хемолитична анемия, развиваща се в резултат на интраеритроцитни дефекти, водещи до микросфероцитоза.

Често се проявява в детска възраст с анемия, жълтеница, спленомегалия, като диагнозата се потвърждава с подробни лабораторни и образни изследвания, а лечението включва отстраняване на слезката и симптоматични средства.

При апластичната анемия е нарушена способността на костния мозък да произвежда кръвни клетки, като причините за развитие са многобройни (инфекции, лекарства, интоксикации). Протича с изразена умора, слабост, бледост, склонност към кръвоизливи, повишена податливост към инфекции, хеморагична диатеза.

Диагнозата се основава на характерните лабораторни отклонения и промени при костномозъчна биопсия, а лечението е комплексно, с инициална хемотрансфузия, симптоматична лекарствена терапия, при тежки форми и спленектомия. Прогнозата често е сериозна.

Най-често срещаната мегалобластна анемия е тази в резултат на недоимък на витамин В12. Протича с многобройни клинични прояви, като водещ е анемичният синдром, стомашно-чревните увреждания и неврологичните оплаквания.

Диагнозата се основава на данните от кръвните изследвания и миелограмата, а терапията включва заместително лечение с витамин В12, фолиева киселина, симптоматични средства, при нужда и кръвопреливане.

Хемолитичните анемии вследствие извънеритроцитни фактори могат да се дължат на чести хемотрансфузии, имунна реакция, след излагане на вредни химични въздействия, инфекции и други. Протичат със симптоми на анемия и хемолитична криза, като диагнозата обикновено не представлява затруднение. Лечението включва приложение на кортикостероиди на фона на симптоматична терапия.

Състоянието се дължи на наследствен дефект в ензима глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа, който предпазва еритроцитите от вредното въздействие на свободните кислородни радикали. Състоянието е повсеместно разпространено, като обикновено протича безсимптомно.

Под въздействие на провокиращи фактори (бакла, лекарства, инфекции) се развива остра хемолитична анемия с характерни прояви. Диагнозата не представлява затруднение, а лечение се налага само при хемолитична криза и включва кортикостероиди и общоукрепващи средства.

Желязодефицитната анемия е една от най-често срещаните в световен мащаб, като обикновено се дължи на алиментарен дефицит, хронично кървене или понижено усвояване на желязото. Протича с умора, отпадналост, бледост, понижена трудоспособност, като диагнозата се уповава на характерните лабораторни промени, насочващи към микроцитна хипохромна анемия.

Лечението включва заместителна терапия с желязо, промени в храненето и контрол над заболяванията, влошаващи абсорбцията на желязото.

Кръвопреливане или хемотрансфузия се налага при тежка хипоксия, сериозно кървене с развитие на шоково състояние, ексцесивно понижени нива на хемоглобина.

Кръвта подлежи на фракциониране, което позволява преливане на различни кръвни компоненти, като еритроцитна маса, прясно замразена плазма, тромбоцити, криопреципитат. Съществува известен имунологичен риск от развитие на остра хемолитична трансфузионна реакция с различни клинични прояви.

Някои домашни средства и храни могат да окажат допълнителен благоприятен ефект за лечението на анемия, като такива например са цвекло, меласа, спанак, нар, сусам, фурми, магданоз и много други.