7. Следкръвоизливна анемия

Острата следкръвоизливна анемия се развива при бърза загуба на голямо количество кръв и по своята същност представлява железодефицитна анемия.

Сред по-характерните особености на състоянието, включително етиология, симптоми, диагностичен и терапевтичен подход се включват:

• причини за развитие: остра кръвозагуба може да настъпи при тежки травми, оперативни и инвазивни диагностични интервенции, съдови заболявания, нарушения в кръвосъсирването, като усложнение по време на раждане, както и при множество хематологични, чернодробни, бъбречни и стомашно-чревни заболявания
• механизъм на развитие: нарушенията зависят пряко от количеството и скоростта на кръвозагубата. Масивният кръвоизлив причинява намаление на общото количество на циркулиращата кръв, включително и на еритроцитната маса. По този механизъм настъпва остра следкръвоизливна анемия. Когато кръвозагубата е по-малка и по-бавна, тогава общото количество на циркулиращата кръв не се променя съществено поради компенсираното нарастване на плазмения обем
• характерни симптоми: тежестта на клиничните симптоми зависи от обема и скоростта на кръвозагубата. Обикновено болните са изплашени, оплакват се от внезапно настъпила слабост, замайване, световъртеж, шум в ушите, тъмни петна пред очите, жажда, чувство на студ, възможна е загуба на съзнание. При прегледа се установява тахикардия, спадане на кръвното налягане, бледа и лепкава кожа, често покрита със студена пот, разширени зеници, олигурия до анурия. Наблюдават се различни промени в съзнанието, вариращи от възбуда до кома

• диагностика и изследвания: при външно кървене диагнозата не представлява трудност, но при вътрешни кръвоизливи са възможни диагностични грешки. Диагнозата се поставя въз основа на физикални данни, съчетани с лабораторни и индивидуализирани инструментални изследвания. Още в първите часове се установяват левкоцитоза с олевяване, тромбоцитоза, ретикулоцитоза, полихромазия, а на следващия ден и спадане броя на еритроцитите и на стойностите на хемоглобина и хематокрита. Физикалното изследване дава информация за източника на кървене при открити травми и операции и ориентировъчна преценка за тежестта на анемията. Фиброгастроскопия се прави при кръвоизлив на стомаха. Рентгеновото изследване се прави при кръвоизлив от белия дроб, кървене от варици на хранопровода и други
• лечение: незабавното, комплексно и индивидуализирано лечение е в основата на добрия изход и справяне с кървенето, като следва да включва мерки за преустановяване на кръвотечението (в зависимост от особеностите му се налагат консервативни или оперативни кръвоспиращи средства и техники), противошокова и обемно заместваща терапия (включително и кръвопреливане), симптоматични средства, а след стабилизиране на пациента се назначава заместителна терапия с железни препарати
• прогноза: прогнозата зависи от обема и скоростта на кръвозагубата, възможността за нейното преустановяване и от основното заболяване (доброкачествено или злокачествено). Прогнозата е добра, ако се проведе бързо заместващо, противошоково и етиологично лечение. Прогнозата се влошава при масивни остри кръвоизливи, които не могат да се овладеят, в резултат от което болните загиват от шока

Най-честата причина за дефицит на желязо в организма са хроничните кръвозагуби, които понякога могат да бъдат и незабелязани. Продължителната загуба на малки количества кръв позволява адаптиране на организма към промените, поради което състоянието може дълго да не се диагностицира.

Сред по-характерните особености на хроничната следкръвоизливна анемия се включват:

• причини за развитие: най-често са засегнати жени в детеродна възраст във връзка с тежки менорагии и метрорагии, ежемесечна загуба в хода на менструалния цикъл, усложнения по време на раждане и други. Друга причина (и при двата пола) може да бъде карцином на стомаха, подлежащи заболявания, водещи до малки, но постоянни кръвозагуби. Недоимъкът на желязо е най-честата форма на хранителен дефицит, особено в развиващите се страни, като дефицит в диетата в комбинация с хронично кървене крие сериозни рискове от развитие на анемичен синдром
• характерни симптоми: тежестта на анемията и съответно клиничните прояви зависи от степента на железния дефицит, както и от основното заболяване, довело до хроничната кръвозагуба. Желязодефицитната анемия се характеризира с класическите за анемия симптоми, като оплакванията могат да включват бледост, астения, главоболие, раздразнителност, сънливост, намален физически капацитет, понижена устойчивост спрямо инфекции. При прегледа могат да се установят характерни за железния дефицит промени в ноктите, които стават плоски и имат надлъжна стриираност, бледи кожа и лигавици, промени в сърдечния пулс и честота, често се откриват и рагади по устните ъгли
• диагностика и изследвания: в повечето случаи установяването на този вид анемия не представлява трудност, но при скрити кръвоизливи откриването на основното заболяване понякога е много трудно. Общоприето е наличието на желязодефицитно състояние, при мъже и при жени в менопауза, да се свързва с кръвоизливи от гастроинтестиналния тракт, до доказване на противното. Най-често диференциална диагноза налага различаване от вторична анемия, желязодефицитна или хипохромна анемия с друга етиология и разграничаване от някои хематологични неоплазми
• лечение: терапията е комплексна и строго индивидуална, като инициално се предприемат мерки за ограничаване на кръвозагубата. След стабилизиране състоянието на пациентите се предприемат мерки за корекция на анемичното състояния, като най-често това налага прием на железни препарати, а при тежки кръвозагуби може да се наложи и кръвопреливане
• прогноза: прогнозата зависи пряко от причината за хроничните кръвоизливи и тяхното своевременно преустановяване. Ранното откриване и целенасочена терапия се асоциират с по-добра прогноза