Алергия: всеки ли може да има алергия?

Алергичните реакции възникват при реакция на имунната система спрямо чужди вещества, храни или лекарства. В световен мащаб алергиите показват изключително висока честота с тенденция към плавно и прогресивно нарастване, като според някои литературни данни приблизително всеки втори човек поне веднъж в живота си ще получи алергична реакция.

Доскоро се считаше, че алергиите са предимно наследствено обусловени, като се унаследява вероятността от сензибилизация, а не конкретна алергия.

Високата честота на разпространение на алергичните болести е фактор, който определя висок риск за поява на алергична реакция и при здрави, фамилно необременени индивиди, причините за което са комплексни и многобройни.

Вероятността даден човек да получи алергична реакция е свързана на първо място с наличието на генетична предразположеност. Атопията е фактор, предразполагащ към различни форми на алергични прояви, като наследствеността е ключова и с определящо значение за развитието на атопия.

Генетичната предразположеност и унаследяването на определени фактори играе ключова роля за развитието на алергия и предразположението на пациентите спрямо алергени:

генетични особености: атопията е функция от няколко гена, които са в процес на проучване. Установените до момента са в 5q31.1, контролиращи синтеза на IgE. В съседни участъци се намират и гените за синтеза на IL4, IL3,IL5 и IL13. Промени в гените на хромозома 11q13 се свързват с болести като атопичен дерматит и бронхиална астма. Производството на IgE (антитела, свързани с появата на алергични реакции от бърз тип) се контролира от два типа гени, едните са от комплекса HLA (за специфичните IgE), докато другите се намират с хромозоми 5 и 11
унаследяване: има няколко начина на унаследяване на атопията, включващи доминанатен (в случаите на сумиране на атопичната наследственост при двамата родители), рецесивен (налице са предразполагащи фактори, унаследени само от единия родител, като такъв е случаят с бронхиална астма, атопичен дерматит) и кодоминантен. Различните алергични болести се унаследяват по различни механизми, като изучаването им подпомага оценката на риска за бъдещото поколение
взаимодействия с факторите на средата: взаимодействието на генетичната предразположеност или възприемчивост на организма с обкръжаващата среда е основен механизъм за поява на сенсибилизация (алергизиране). Типични примери са възникването на сенсибилизацията към латекс на работещи с латексови изделия, най-често ръкавици и при продължителен контакт с тях. Сенсибилизация към медикаменти може да се развие не само след неколкократно приложение при пациенти, но и при медицински персонал и заети в здравната сфера, при чест контакт със съответните субстанции

Редица агресивни фактори на работната среда, водещи до нарушаване на бариерната функция на кожата, също могат да благоприятстват проникването на алергена, по-лесното му свързване с антиген представящите клетки и стимулиране на алергичен отговор по посочените вече механизми.

Работата с животни, различни растителни видове, билки, сено, химични субстанции, лекарства и други също предразполага към алергични и хиперсензитивни (свръхчувствителни) реакции.

Понякога различаването на алергичните реакции от токсичните или иритативните (реакции на дразнене) реакции на кожата и лигавиците е силно затруднено, което налага търсенето на специализирана алергологична помощ. Провеждането на съответните алергологични изследвания дава възможност за точна диагноза и съответно адекватно лечение с предприемане на съответните мерки за профилактика.

Основните фактори и свойства, водещи до отключване на имунологична, съответно алергична реакция, са повишаване на антигенността и алергенността (потенциала на дадени субстанции да провокират имунологични промени и алергична реакция). Бързото темпо на промяна в обкръжаващата среда благоприятства този процес.

Множество теории поставят бързо променящата се околна среда на първо място по значимост в увеличаващия се дял на алергичните болести, като вероятно много от случаите с липсваща генетична предразположеност се дължат именно на промените в заобикалящата среда.

Счита се, че повишената честота на респираторните алергии в последните две десетилетия се дължи до голяма степен на замърсяване на въздуха, промишлените замърсявания, промените в повърхността и структурата на инхалаторните алергени.

Тютюнопушенето, газовете от изгаряне на дизелово гориво и замърсяванията на въздуха, свързани с промишлеността и индустриализацията са свързани с увеличена продукция на IgE антитела.

Друга теория отдава повишения брой на лица с алергии на намаляването на честотата на редица вирусни инфекции в резултат от мащабните имунизационни програми, намаляване честотата на някои хронични заболявания, включително и туберкулоза (активната профилактика и лечение се свързват с появата на друг тип патология). В основата на тази привидно патологична промяна и повишаване на алергиите при намаляване на вирусните и някои други заболявания има имунологично обяснение. Вирусните инфекции и туберкулозата водят до доминиране на Th1 имунния отговор, който има протективен ефект по отношение на алергичните реакции, докато доминирането на Th2 отговорът е свързано с поява на атопични (алергични) реакции.

Всяка алергична реакция е следствие на нарушен имунен толеранс на организма към определен алерген. Тази функция на имунитета също е генетично определена, което създава условия за повишена застрашеност от алергия и е основна причина за възприемчивостта на някои индивиди към развитие на алергични реакции.

Лицата, при които има фамилна обремененост (страдащи от алергични болести близки роднини), вероятността за поява на алергично заболяване е значително по-висока в сравнение с общата популация.

Промените в индивидуалния имунен толеранс са сред причините, повишаващи риска от развитие на алергия при здрави лица без фамилна обремененост и на практика излага на риск от алергия всички хора.

Следва: Симптоми и признаци при алергия