2. Кратки исторически данни за алергията

Първи описания на алергията датират от IV век пр.н.е., когато Хипократ отбелязва поява на стомашно-чревни оплаквания и кожни обриви, причинени от някои продукти, като най-често се споменава краве мляко.

Гален II век пр.н.е. описва алергични прояви при деца след захранване с козе мляко и хрема след вдишване на цветен прашец.

През 1902 г. се появяват първите модели на алергична реакция, създадени от Portier и Richet, които описват анафилаксия при кучета.

Съвременният термин алергия е предложен през 1906 г. от австрийския педиатър Пирке (Clemens von Pirquet). С този термин е обозначавана необичайно бурна реакция при някои деца, появяваща се след въвеждане на противодифтереен серум. Pirquet e провеждал и изследвания и върху туберкулиновите реакции у туберкулозно болни деца.

През 1910 г. е открит основният алергичен медиатор – хистаминът, от Dale и Laidlow.

Prausnitz и Kuestner през 1921 г. полагат основа за откритие на хуморалните реакции на свръхчувствителност, като демонстрират пренасянето на алергична реакция от серум на алергично болен в кожата на здрав индивид.

Взаимодействието между външните субстанции и антителата води до възникване на реакции от бърз и забавен тип. В зависимост от това Coombs и Gell през 1963 г. разделят алергичните реакциите на четири основни типа. Тази класификация се използва практически непроменена и до днес, като след допълнението на Irvine към изброените реакции са добавени и други два типа.

Не може да не се спомене и епохалното откритие на японските учени (съпрузи) T. Ishizaka и K. Ishizaka – на IgE, който не само стои в основата на всички атопични алергични реакции, но се използва за диагностика при кожно алергичните проби, кръвните (серумните in vitro) тестове за алергия и е прицелна субстанция при някои нови методи на лечение (анти-IgE-антитела).