14. Алергия към белтъка на кравето мляко

Алергията към белтъка на кравето мляко може да засегне всеки, но е значително по-честа при деца под 16 години. По същество представлява вид отговор на имунната система спрямо съдържащите се в млякото протеини със стартиране на производство на вид антитела (имуноглобулин Е), сигнализиращи за отделяне на хистамин и други субстанции, лежащи в основата на алергичната реакция:

• тригери на алергията: основните провокатори на алергията са съдържащите се в млякото казеин и суроватка, като човек може да е алергичен към един от тях или и към двата протеина. Съдържат се във всички видове мляко (кисело, прясно), сметана, млечни продукти, някои видове адаптирано мляко, както и всички хранителни продукти, за приготвянето на които се използва мляко (сладкарски изкушения, тестени изделия, дресинг, пакетирани храни). Най-често алергията при бебета и малки деца се проявява при предлагане за първи път на храни, съдържащи краве мляко. Възможно е, макар и значително по-рядко, поява на симптоми при консумация на млени храни от кърмещите майки
• рискови фактори: по-висок риск за наличие на алергия към белтъка на кравето мляко се описва при деца и възрастни с други известни подлежащи алергии, атопичен дерматит, фамилна анамнеза за наличие на един или повече членове от семейството с различни алергични заболявания. Малките деца са изложени на по-висок риск от възрастните, като грешките в захранването и ранното предлагане на краве мляко (преди достигане на необходимата зрялост на храносмилателната система) могат да предразположат към състоянието

Симптомите при този вид хранителна алергия могат да варират по своята тежест от леки до тежки, като анафилактичната реакция без своевременна медицинска намеса може да завърши летално. Симптомите се проявяват най-често в рамките на няколко часа след консумация на съответния алерген и могат да включват:

• кожни прояви: едни от най-честите първи проявления на алергията са сърбеж, зачервяване и появата на обрив по кожата, подуване на лицето и около очите, поява на екзема
• респираторни прояви: поява на назална секреция и хрема, кихане, кашлица, задух, макар и не най-типични за хранителна алергия, са възможни прояви на състоянието
• стомашно-чревни оплаквания: болки в корема, колики, гадене и повръщане, редки изпражнения, диария или запек, наличие на кръв в изпражненията са сред едни от най-честите признаци на състоянието
• анафилаксия: анафилаксията представлява внезапна, остра, тежка алергична реакция, която изисква спешна медицинска намеса и се проявява с подуване в областта на устата и гърлото, което затруднява дишането и води до задух, хрипове, кашлица, шумно дишане и бързо влошаване на общото състояние
• дългосрочни последици: възможно е развитие на различни хранителни дефицити, забавяне на растежа, влошено качество на живот във връзка с постоянното напрежение покрай избягването на храни, съдържащи краве мляко, проблеми със социалната адаптация и други

Някои от симптомите на алергията към кравето мляко могат да заблудят родители и специалисти, имитирайки някои други заболявания. При диференциалната диагноза на тази хранителна алергия е изключително важно различаването на следните състояния с алергична, възпалителна, инфекциозна или автоимунна етиология:

• непоносимост към кравето мляко: при непоносимост към кравето мляко липсват прояви на въвличане на имунната система и сред основните оплаквания се включват стомашно-чревно неразположение, диария, гадене, повръщане, болки в корема
• лактозна непоносимост: при лактозна непоносимост се наблюдава развитие на храносмилателни нарушения при консумация на храни, съдържащи лактоза
• други хранителни алергии: различните видове хранителни алергии могат да протичат идентично, като от първостепенно значение е идентифициране на алергена при всеки конкретен пациент с цел превенция на тежка алергична прояви и развитие на допълнителни увреждания
• други стомашно-чревни заболявания: проявите при хранителна алергия следва да бъдат различени от редица заболявания на храносмилателния тракт, протичащи идентично, включително ентеропатия (включително глутенова ентеропатия), ентероколит, чревни инфекции, възпалителни интестинални заболявания, Мекелов дивертикул и други

Поставянето и потвърждаването на диагнозата при съмнения за алергия към белтъка на кравето мляко се осъществява от специалист (алерголог) и включва многобройни и разностранни тестове, по-важните от които включват уточняване някои подробности от анамнезата, кръвни и кожни алергологични изследвания:

• разпит и преглед: с важно значение е уточняването на някои особености при захранването на децата, особеностите в храненето им, вид и особености на симптомите и време на поява след консумацията на определени храни. Може да се назначи елиминационна диета за доуточняване
• кръвни изследвания: назначават се разширени кръвни изследвания (за подпомагане на диференциалната диагноза) и специфични кръвни изследвания (за потвърждаване на алергията)
• кожни тестове за алергия: разпространен метод на диагностика, при който определени участъци се третират с продукт, съдържащ алергена и се проследява за наличието на реакция
• тест с натоварване: може да се проведе контролиран тест с натоварване, при който в рамките на няколко часа се приемат малки количества от потенциалния алерген и се проследява състоянието на пациентите

При потвърждаването на алергия към белтъка на кравето мляко е необходимо провеждане на специфично лечение на фона на някои общи мерки и ограничения в ежедневния хранителен режим. Терапията се определя от тежестта на алергичната реакция, възрастта на засегнатите и редица допълнителни фактори, като най-често лечението при тази хранителна алергия включва:

• противоалергични средства: специфичното лечение изисква приложение на подходящи антихистамини, кортикостероиди и адреналин (епинефрин) в най-кратки срокове, особено при по-тежките алергични реакции
• имунотерапия и десензетизация: орална, сублингвална или епикутанна имунотерапия и приложение на специфични медикаментозни средства може да подпомогне десезетизацията на организма
• симптоматични средства: за облекчаване на симптомите на алергия може да се наложи лечение с препарати от различни групи, приложени локално върху кожата или системно (перорално най-често под формата на таблетки и сироп). Прилагат се средства за облекчаване на сърбежа, стомашния дискомфорт, антидиарийни средства, противовъзпалителни препарати и други
• диета: при кърмачета се препоръчва кърмене при спазване на съответната диета от майката (с избягване на краве мляко) и/или подбор на подходящо адаптирано мляко, докато при по-големи деца е необходимо избягване на храни, съдържащи краве мляко

Прогнозата при алергия към белтъка на кравето мляко като цяло е добра и при значителен процент от децата към състоянието се развива толерантност. Приблизително половината от децата след навършване на година, около 70 процента от децата при навършване на три години и около 90 процента от децата след навършване на шест години развиват толерантност и състоянието отшумява.

При малък процент от засегнатите проявите на алергия персистират и изискват някои промени и съображения в начина на живот:

• избягване на алергени: необходимо е ограничаване на всички храни с потенциален алергизиращ потенциал, включително прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал, масло, извара и други
• повишено внимание при хранене извън дома: при хранене извън дома следва да се изисква информация за съдържанието на предлаганите храни и предупреждаване за наличната алергия към белтъка на кравето мляко
• обучение на децата: необходимо е обучение на децата да не приемат храна от непознати, да не приемат храни, които може да съдържат мляко, както и осигуряване на подходящи маркери (например гривна), обозначаващи наличната подлежаща алергия, информиране на персонала в детските заведения (ясли, градини, занимални, училища)
• допълнителна суплементация: млякото и млечните продукти съдържат редица полезни витамини и минерали (витамин Д, калций, магнезий и други), поради което по преценка на лекуващия лекар може да се наложи назначаване на допълнителна суплементация с подходящи добавки, пробиотици и други
• други мерки: необходимо е периодично проследяване на малките деца на всеки шест до дванадесет месеца. Независимо от възрастта на засегнатите е необходимо снабдяване с комплект за спешна помощ, съдържащ подходящи противоалергични средства за инжекционна употреба