Алергия: алергичен ринит, риносинуит, риноконюктивит

Алергичен ринит, риносинуит и риноконюктивит са едни от най-често срещаните в клиничната практика алергични заболявания, при които се засягат носната лигавица, лигавицата, покриваща околоносните кухини (синусите) и конюнктивите.

Състоянието протича характерно, като може да има сезонен характер или целогодишно персистиране на проявите в зависимост от особеностите на алергена.

Изясняването на причините, довели до алергичен ринит, риносинуит или риноконюнктивит има важно клинично значение с цел подпомагане на терапията и съответно профилактиката чрез свеждане до минимум на контактите със съответния алерген. Липсата на контрол крие риск от възникване или влошаване на подлежаща астма.

Към най-честите причини и провокатори на симптомите се включват:

причини при сезонен алергичен ринит: при сезонния алергичен ринит най-честите алергени са полените от различни видове, като дървесни, тревни и плевели
причини при целогодишен алергичен ринит: при целогодишния алергичен ринит най-чести причини са акарите в домашния прах, плесените и алергените от домашните животни (животински пърхот, слюнка)
неспецифични тригери: някои фактори с неспецифичен характер, като излагане на тютюнев дим, силен стрес, продължителна употреба на назални деконгестанти, както и някои придружаващи заболявания, могат да съдейства за обостряне на симптомите на болестта

Клиничната картина при пациентите с алергичен ринит, риносинуит, риноконюнктивит варира в широки граници, като влияние оказват индивидуалната имунна реактивност, тежестта на алергичната реакция, спецификите на конкретния алерген, наличието на подлежащи заболявания, професионална заетост и други.

При една част от пациентите е налице ясно изразена сезонност на оплакванията, което подпомага диагностицирането и класификацията на този ринит, като сезонен алергичен ринит или целогодишен, при пациенти със симптоми през цялата година.

В зависимост от давността и продължителността на оплакванията всеки алергичен ринит може да се подраздели и на интермитентен (епизодичен) или персистиращ (продължителен), а също и да се определи като лек (с единични оплаквания), средно тежък и тежък (с наличие на широка палитра от оплаквания), в зависимост от тежестта на описаните симптоми и нарушеното качество на живот.

Към едни от най-честите оплаквания се включват:

симптоми от страна на носа: хрема, запушване на носа, наличие на бистър секрет, сърбеж и дразнене в носа, често кихане, чести инфекции
симптоми от страна на очите: зачервяване, парене, дразнене, сърбеж в очите, изразено сълзене с влошаване на оплакванията при излагане на различни дразнители
други симптоми: възможна е поява на суха, непродуктивна кашлица, главоболие, раздразнителност, нарушения на съня, намалена работоспособност и концентрация, поява на задух при излагане на значителни дразнители

Полезна информация за симптомите при алергичен ринит, риносинуит, риноконюнктивит може да намерите на:

При поява на някои от изброените симптоми, трябва де се потърси консултация със специалист (алерголог), който да извърши насочени изследвания за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата алергичен ринит, риносинуит и/или риноконюктивит и въз основа на това да назначи оптимално лечение.

Своевременното установяване на алергичния ринит, риносинуит или риноконюктивит и тяхното лечение имат значение не само за доброто качество на живот на пациента, но и профилактират появата на редица усложнения, като увреждане на носната лигавица, загуба на обоняние, поява на носна полипоза.

Диагнозата най-често се основава на:

разпит и преглед: по-често хремата, кихането и воднистият секрет от носа се приемат като следствие от простуда и по-рядко се мисли за алергично заболяване. Извършването на точна оценка на описаните от пациента симптоми и клиничен преглед с алергологична насоченост подпомага диференцирането на симптомите от баналните сезонни инфекции
изследвания: кожно-алергично тестуване за подпомагане установяването на съответния алерген, отключил болестта, изследване на носен секрет за еозинофилни клетки, които често инфилтрират носната лигавица при алергичен ринит. При необходимост може да проведе провокационен назален тест със съответния алерген, функционално изследване на дишането и други

Полезна информация за методите, използвани за диагностика на алергичен ринит, риносинуит, риноконюнктивит може да намерите на:

При потвърждаване на диагнозата алергичен ринит лечението се провежда с локални и системни медикаменти. Изборът на медикамент или съответната комбинация от лекарства се извършва в зависимост от вида и тежестта на алергичната хрема, някои индивидуални особености и общо състояние на пациента.

Терапевтичният подход най-често включва:

избягване на контакта с алергени: при познаване на конкретния алерген, провокиращ заболяването, се препоръчва свеждане до минимум на контакта с него
антихистамини: най-често се назначават системни антихистамини, приети през устата в подходяща лекарствена форма. По-новите представители (левоцетиризин, деслоратадин, фексофенадин, биластин) имат добър профил на безопасност, крият минимален риск от поява на странични симптоми и могат да бъдат приемани продължително време в подходящи дози. Допълнително са налични и локални (интраназлни) препарати, съдържащи азеластин и други антихистамини за контролиране на ринореята
кортикостероиди: локални (интраназални) препарати, съдържащи мометазон, флутиказон и други кортиксотероиди, често се назначават за овладяване на проявите на алергията. При тежките случаи и неповлияване от лечението се използват кратки курсове от перорални кортикостероиди, главно преднизолон, метилпреднизолон и други, за овладяване на алергичната реакция

Полезна информация за лекарствата, използвани за лечение при алергичен ринит, риносинуит, риноконюнктивит може да намерите на:

Следва: Бронхиална астма