- Какво представлява алергията?
- Кратки исторически данни за алергията
- Какво е разпространението на алергиите?
- Какви са причините за възникване на алергия?
- Какво се случва по време на алергичната реакция?
- Всеки ли може да има алергия?
- Симптоми и признаци при алергия
- Видове алергични болести
- Алергичен ринит, риносинуит, риноконюктивит
- Бронхиална астма
- Алергични реакции в устната кухина
- Слънчева алергия
- Хранителна алергия
- Алергия към белтъка на кравето мляко
- Алергия към насекоми
- Алергия към лекарства
- Митове за алергията
5. Какво се случва по време на алергичната реакция?
Появата на алергична реакция се обуславя от няколко етапа.
Първият етап е свързан с излагането на определен алерген. Този период може да продължи различно дълго в зависимост от особеностите на алергена и индивидуалната реактивност на възприемчивия организъм.
Вторият етап включва сенсибилизацията (алергизирането). Това е период на имунни промени, настъпващи в организма под въздействието на даденият алерген. По време на сенсибилизацията организмът вече има патологично променен имунен отговор, но все още не се наблюдават клинични (външни изяви) на алергичната реакция. При този процес синтезът на специфични IgE имуноглобулини и активирането на цитотоксични клетки (клетъчно медиирани имунни реакции) започва след контакт с антигена, който е преработен и представен от АПК (антиген представящи клетки) на Т-клетките.
Т-клетките притежават специален рецептор за свързване с определени участъци и молекули АПК, което е сложен процес на разпознаване, след което се изпраща сигнал за клетъчна активация. Т-клетките активират друг тип лимфоцити - В-лимфоцити, които се превръщат в произвеждащи антитела клетки. Самите Т-лимфоцити произвеждат специфични молекули – лимфокини, участващи в регулацията на алергичната реакция.
Третият етап е появата на самата алергична реакция, като в зависимост от вида на алергена, начина на проникването му (контакт) в организма, тежестта на сенсибилизацията и наличие на придружаващи фактори (прием на медикаменти, променена реактивност на организма) се наблюдават различни по тежест и локализация алергични симптоми или се появяват органоспецифични алергични болести.
Многообразието на прояви и тежест на алергичните реакции са свързани с различните механизми, по които те протичат.
През 1963 г. Coomb и Gell систематизират всички, известни дотогава хуморални реакции в четири типа. Съществуват и други два типа реакции, допълнени от Irvine – V-ти тип (реакции от антирецепторни антитела) и VI-ти тип (антитяло зависима клетъчномедиирана цитотоксичност).
При протичането на алергичните реакции често се съчетават няколко от изложените механизми, което води до разнообразна проява и често необичайно протичане на тези болести. Това налага поставянето на диагноза и изграждането на правилно поведение да се извършва от специалист алерголог.
5.1. Първи тип алергична реакция
При първи тип алергична реакция антигенът се фиксира към два съседни участъка на IgE антителата, които се намират на повърхността на мастоцитите, базофили, лимфоцити (ефекторни клетки), в резултат на което тези клетки освобождават съдържащите се в тях медиатори (вещества) на алергични реакции, като част от тях са складирани в клетката, а други се произвеждат след осъществяване на реакцията. Тези вещества освободени при процесът наречен дегранулация са хистамин, брадикинин, серотонин, простагландини.
По този механизъм протичат атопични реакции, симптомите се развиват бързо, най-често след 20-30 минути до 1 час. Тежките алергични реакции (анафилаксия) също протичат по този механизъм.
5.2. Втори тип алергична реакция
При втори тип алергична реакция се наблюдава цитотоксичен отговор. По този тип протичат автоимунни хемолитични анемии, автоимунни тромбоцитопении – често медикаментозно индуцирани (предизвикани), реакции след кръвопреливане.
За тип II реакциите е характерно свързването на алергена (антигена) към клетъчната стена. Това води до промяна в повърхностната структурата на тези клетки, в резултат на което те се атакуват от собствени антитела – клас IgG, IgM, с участието на комплемента. Този тип реакции често се срещат при медикаментозната алергия. Цитолитичният тип реакция настъпва за часове.
5.3. Трети тип алергична реакция
Имунокомплексните реакции са от трети тип алергична реакция.
Антителата от клас IgG и IgM взимат участие и при този тип реакции, свързани в циркулиращи антиген-антитяло комплекси, при лек излишък на антиген. Образуваните имунни комплекси се отлагат върху съдовата стена, което води до активиране на комплемена и фагоцитиращи (поглъщащи антигените - алергените) клетки. Това от своя страна води до освобождаване на техните ензими и довежда до увреждане на съдовата стена.
Този тип реакции се срещат при серумна болест, васкулити (съдово увреждане), гломерулонефрити (бъбречно увреждане), ревматоиден артрит, тиреоидити (автоимунно увреждане на щитовидна жлеза), пневмонити (белодробно автоимунно увреждане) и др.
5.4. Четвърти тип алергична реакция
Реакциите от забавен тип или клетъчно-медиираните имунни реакции са четвърти тип алергична реакция. Те протичат с участието на Th1 имунен отговор. Активираните Т-лимфоцити отделят разтворими вещества (медиатори) – лимфокини и така активират макрофаги. Проявите на реакциите, протичащи по този механизъм, се появяват след интервал от 24-72ч, откъдето произлиза името им – забавен тип реакции.
Реакциите, протичащи по този механизъм, се срещат в трансплантологията – реакция на присадка срещу приемател. Контактният дерматит протича по този тип, туберкулиновата хиперреактивност (при проба на Манту), автоимунни болести, СПИН и др.
Изображения: OpenStax College, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons
Коментари към Алергия