4. Какви са причините за възникване на алергия?

Респираторните или дихателните алергени са сред най-големите групи въздушно преносими алергени и едни от най-честите причинители на алергична реакция при чувствителни индивиди. В зависимост от особеностите на причинителя респираторните алергени се подразделят допълнително на няколко подгрупи:

• битови алергени: тук се включват домашен прах, домашно прахови микрокърлежи, плесени, дрожди и други
• поленови алергени: тази голяма група включва тревни и дървесни алергени, плевели и други растителни представители
• епидермални алергени: тук се включва голямо многообразие от субстанции, които провокират развитието на кожна алергична реакция
• животински алергени: слюнка на домашни животни, животински пърхот и други

Голяма част от тези алергени предизвикват алергична реакция от бърз тип с участието на IgE-атопични реакции.

Като главен фактор на атопичната реакция, която е основна характеристика на голям брой алергични реакции, спадат както наследствените фактори (например 11q13, 5q31 и други гени, които са в процес на проучване), така и самите алергени, от които поленовите на първо място. Съчетанието на наследствени фактори, експозицията на алергена и нарушената T-клетъчна регулация са основни моменти, водещи до отключването на алергичната реакция.

Голямо значение има и модифицирането на самите алергени. Например електронно-микроскопски анализ на поленово зърно в индустриален център показва значителна промяна на повърхностната му структура, в сравнение с поленово зърно от екологично чист район. Тази структурна промяна води до повишена антигенност и имуногенност на поленовото зърно, което повишава вероятността за сенсибилизация (алергизиране) към определен растителен вид. Голям дял от индустриалните замърсители се пада на азотния оксид и саждите от изгаряне на дизелово гориво, освен че те са и доказан канцероген.

Цъфтящи растения

Цъфтящи растения се срещат от ранна пролет до късна есен. Засягат се предимно южните и югозападните райони на нашата страна. В повечето случаи алергични реакции се наблюдават към тревни и житни полени, по-рядко към дървесни видове и плевели.

Полените се пренасят на много големи разстояния. Науката, която изучава и следи разпространението им, се нарича аеробиология.

Въз основа на събраните данни се създават поленови календари, позволяващи прогнозиране и интерпретиране на наблюдаваните алергични прояви през даден период. Нещо повече, дори се изграждат центрове за международно наблюдение на поленовото разпространение. Появяват се съобщения, че дори основни алергени за дадена страна могат да се дължат на растителни видове от друга държава, какъвто е случаят с поленовите алергени в Португалия, разпространяващи се с въздушните потоци от Испания.

Микрокърлежите от домашния прах

Докато поленовите алергени са главно сезонни алергени, то някои респираторни алергени (например микрокърлежите от домашния прах) водят до поява на целогодишни симптоми на алергични болести, такива като астма и алергичен ринит. При изразена сенсибилизация е възможна и кожна реакция.

Основни видове акари, водещи до развитие на алергични реакции, включват Dermatophagoides pteronyssinus и Dermatophagoides farine, като те са основен, но не единствен алерген в домашния прах.

Акарите се намират във високи концентрации в мебели, дюшеци, одеяла, възглавници, килими и други, поради което контактът на възприемчивите пациенти с тях е достатъчно продължителен и трудно предотвратим.

Необходимо е да се поддържа добра хигиена на жилището и спазването на определени правила за борба с акарите, като най-важно е отстраняване на резервоарите за размножение, използването на специални калъфки за одеяла и възглавници, пране на спалното бельо на висока температура, често влажно почистване, често проветряване, използване на антиакарицидни препарати и други.

Плесени

Плесенните алергени са друг често присъстващ фактор в домашни условия, включително и в новопостроени жилищни сгради, поради мерките за енергийна ефективност и намалената проветривост на жилището, които създават благоприятни условия за тяхното развитие и размножаване.

Фунгите са многоклетъчни еукариотни организми, размножаващи се във влажни помещения, като основни плесенни видове са алтернария, аспергилус, пеницилиум, кладоспориум, фузариум, мукор и други. Алергизиращ ефект имат техните спори, които се разпространяват чрез въздуха.

Животински алергени

Към групата на животинските алергени спадат космите, пърхотът, слюнката на различни животински видове, като различни породи кучета и котки (особено дългокосмести), зайци и птици са най-честите източните на тези алергени. Емоционалната обвързаност на стопаните често не позволява лесно разрешаване на този проблем.

Животинските алергени имат значение не само като битови, но и като професионални алергени. Тук спада сенсибилизацията към едър и дребен рогат добитък, като при работещите в птицеферми сенсибилизацията към пърхот и перушина достига до 25 процента.

Данни за алергични реакции към ужилвания от насекоми (така наречените инсектни алергени) се откриват от дълбока древност. Алергията към ужилване от определени насекоми е сравнително честа и има голямо клинично значение във връзка с опасността от развитие на алергия извън населено място и без достъп до медицинска помощ.

За алергологията основно значение имат разряд ципокрили, включващ пчели, оси, стършели, огнени мравки (не се срещат у нас). Значение имат и други насекоми, като паяци, кърлежи, дървеници, комари и бълхи.

Опасността идва от факта, че този вид експозиция към алергена трудно може да бъде контролируема и срещу нея трудно се предприемат профилактични мерки. Контактът с насекомите трудно може да бъде избегнат във връзка с техните големи периоди на активност, липсват и подходящи и безопасни препарати за локална употреба, които да прогонват осите и пчелите.

Най-добре е проучена пчелната отрова, тъй като този вид причинява над 90 процента от всички ужилвания.

Сенсибилизацията към насекоми се извършва не само след ужилване, но и при инхалиране на изсушени и разпрашени тела и екскрети, което следва да се вземе под внимание при чувствителни пациенти във връзка с риска от обостряне на алергията.

Истинските хранителни алергии се срещат с относително ниска честота, но обикновено протичат тежко с висок риск от развитие на анафилаксия. За разлика от тях хранителните непоносимости са често срещани, но протичат леко.

Сред най-честите хранителни алергени се включват:

• ядки: най-честите алергени сред храните са ядките, особено фъстъци, орехи, лешници
• мляко и яйца: млякото и млечните продукти, заедно с яйцата, особено белтъците, са сред водещите хранителни алергени в детска възраст
• риба и морски дарове: алергията към някои видове риба, миди и морски дарове е с по-ниска честота, но не бива да се пренебрегва
• други: в ролята на хранителни алергени могат да влязат още соя, пшеница, някои видове ориз, кафе и други

Някои използвани често в клиничната практика лекарства за лечение и контрол на различни заболявания могат да провокират развитието на алергична реакция при възприемчиви лица. Лекарствената алергия следва да се различава от страничните ефекти при прием на лекарства, които обикновено са по-леки.

Най-честите алергени сред лекарствата включват:

• антибиотици: най-популярните алергени след лекарствата са антибиотиците от групата на пеницилина, сулфонамидите, аминогликозидите, поради което задължително преди употребата им се извършва скарификационна проба
• обезболяващи лекарства: някои лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, например аспирин, ибупрофен, както и от групата на опиоидните аналгетици могат да причинят алергична реакция при възприемчиви лица
• други: някои лекарства, използвани в анестезиологията, химиотерапията и имунотерапията също могат да влязат в ролята на алергени

Редица субстанции могат да влязат в ролята на алергени при възприемчиви лица, като списъкът е изключително дълъг.

Едни от относително често срещаните в клиничната практика алергени, провокиращи развитието на различна по тежест реакция при употреба, включват:

• латекс: въпреки своята по-ниска честота алергията към латекс следва да се има под внимание при необходимост от продължителна употреба на латексови ръкавици от здравните работници и други подобни изделия
• метали: продължителният контакт с метали, съдържащи никел, кобалт, хром, цинк може да предизвика алергични прояви при сензитивни лица
• бои и багрила: някои бои, багрила, субстанции, използвани в промишлеността при контакт с кожата и лигавиците могат да причинят алергична реакция
• козметични продукти: някои козметични продукти, включително кремове, гелове, лосиони, парфюми могат да предизвикат алергична реакция при чувствителни пациенти при наличие на определен алерген в състава им

Паразитните алергии се предизвикват от опаразитяването с нематоди (вид кръгли червеи). Чревните паразити са често срещано явление, което води до сенсибилизация на организма към тях. В някои случаи могат да протичат напълно безсимптомно, провокирайки леки алергични прояви с общ характер.

По-често се срещат в детската възраст във връзка с ниските хигиенни навици, тесен контакт и споделяне на общи играчки, предмети, храна и лесното предаване на заразата.

В някои случаи и незначително количество паразити могат да доведат до алергизация на организма, особено при наличие на благоприятен терен.