10. Бронхиална астма

В зависимост от своята етиология и участието на алергичната реакция в развитието и прогресията на болестния процес могат да се разграничат няколко основни вида бронхиална астма. Категоризацията има важно клинично значение за избягване на провокаторите на симптомите и оптимизиране на лечението.

Основните видове астма включват:

• атопична бронхиална астма: атопичната бронхиална астма е свързана с наследствена предразположеност за производство на антитела от клас IgE, участващи в бърз тип алергични реакции. Тя се установява най-често при деца и млади хора. Пристъпите се появяват бързо след контакт с алергена, към който пациентът е сенсибилизиран (алергизиран). Най-честите причинители са от групата на инхалаторните алергени, като полени, домашен прах, алергени от животни
• неатопична астма: неатопичната астма е по-честа при пациенти след 45 години и е свързана с провокиращи фактори от друг тип, като физическо усилие, нестероидни противовъзпалителни средства, както и астмата без установен причинител или идиопатична астма
• смесена астма: смесената астма съчетава атопични и неатопични фактори. Най-често започва като атопична, но с годините се наслагват и други фактори, като чести инфекции, експозиция на атмосферни замърсители, професионални вредности и други
• професионална астма: състоянието е в отделна група, предвид изразената връзка с факторите на професионалната среда

Успоредно с причинителите на астма с алергичен или неалергичен характер, са известни и редица неспецифични фактори, които могат да провокират обостряне на симптоматиката. Такива например са силно емоционално напрежение, стрес, излагане на студен въздух, замърсители като цигарен дим, изгорели автомобилни газове, промишлени изпарения и други.

Клиничното протичане при бронхиална астма се характеризира с периоди на обостряне (след контакт с провокатора) и ремисия, като едни от най-честите оплаквания при обостряне на състоянието се включват:

• респираторни оплаквания: внезапно появил се задух, суха, непродуктивна кашлица, дискомфорт, болки и тежест в гърдите, свиркащо дишане, което понякога може да се чуе и от разстояние
• общи оплаквания: неспокойствие и уплаха от внезапния задух и затруднено дишане, промени в сърдечната дейност и пулс, изпотяване, затруднен говор и преглъщане, промени в съзнанието и други
• симптоми при лек пристъп: лекият пристъп протича със задоволително добро общо състояние, леко учестени дишане и пулс, възможност за нормален разговор, като при функционално изследване на дишането (ФИД) показателите са около 80 процента от предвидените
• симптоми при средно тежък пристъп: средно тежък пристъп се характеризира с увредено общо състояние, умерено учестени дишане и пулс, разговор с накъсани фрази и показатели от ФИД между 50 и 70 процента
• симптоми при тежък пристъп: тежък пристъп протича с тежко увредено общо състояние силно учестени дишане и пулс. Възможност за разговор с отделни думи. ФИД е под 30 процента от предвидения за пациента

Клиничното протичане при астма варира в широки граници при отделните пациенти, като познаването на различните форми на протичане и своевременното определяне на тежестта и клиничните особености, позволява ранна, целенасочена и оптимизирана терапия при всички засегнати.

Различават се следните форми на астмата:

• интермитентна (епизодична) астма: пристъпите на интермитентната (епизодична) астма са по-редки от веднъж седмично, а нощните симптоми по-редки от 2 пъти месечно. Функцията на белите дробове, измерена извън пристъпите, е нормална
• лека персистираща форма: пристъпите са по-чести от веднъж седмично, но не са ежедневни. Нощните пристъпи са по-чести от два пъти месечно, а функцията на белите дробове е нормална, но се наблюдава увеличена вариабилност при измерванията с около 20 до 30 процента
• средно-тежка персистираща форма: пристъпите на задух са ежедневни, налагащи често приложение на облекчаващ медикамент. Нощните пристъпи са по-чести от веднъж седмично. Функцията на белите дробове е нарушена и е около 60 до 80 процента от предвидената и с увеличена денонощна вариабилност над 30 процента
• тежка персистираща форма: пристъпите са постоянни, нощните симптоми са чести и белодробната функция е значително намалена, като е под 60 процента от предвидената в извън пристъпния период със значително увеличена денонощна вариабилност

Основна цел на изброената класификация е правилната оценка на вида и тежестта на протичане на астмата и в съответствие с това определяне на подходящо лечение. От своя страна лечението цели добър контрол на болестта, профилактика на усложненията и добро качество на живот, което доведе до поява на нова класификация, подразделяща астмата на контролирана, частично контролирана и неконтролирана.

Терапевтичният подход при астма се определя изключително строго индивидуално в зависимост от нейния вид, форма, тежест, ниво на контрол към момента, влияние на провокиращи алергени и тригери, индивидуални особености от страна на пациента, наличие на други подлежащи заболявания.

Лечението обикновено се извършва по стандартизирани схеми, като най-общо включва:

• ограничаване контакта с алергени: избягването на контакта с известни алергени или тригери на симптоматиката е в основата на оптималната превенция на състоянието
• лекарства за бързо облекчаване на симптомите: използват се в кратки срокове след контакт с алерген или тригер на симптоматиката, като включват подходящи бета-агонисти с кратко действие, инхалаторни кортикостероиди, в някои случаи и антихолинергици
• лекарства за дългосрочен контрол: за добър контрол над признаците на астма могат да се използват подходящи инхалаторни кортикостероиди, бета-агонисти с дълго действие, левкотриенови рецепторни антагонисти, теофили и други
• други средства и методи за лечение: при необходимост може да се наложи провеждане на кислородна терапия, имунотерапия, специфично противоалергично лечение и други. Добри резултати при контрол над болестта се постигат при някои пациенти с подходящи дихателни упражнения и физиотерапия