4. Причини за липса на магнезий

Една от най-честите причини за магнезиев дефицит е липсата на прием на достатъчно магнезий чрез диетата.

Храни, богати на магнезий, включват зеленолистни зеленчуци, ядки, семена, пълнозърнести храни, бобови растения и някои морски дарове. Хранителен режим, в който липсват тези храни, може да доведе до магнезиев дефицит.

Освен това диета с прекомерно високо съдържание на калций спрямо магнезий може да наруши баланса между тези два минерала и да доведе до дефицит на магнезий.

Някои храносмилателни разстройства, които засягат усвояването на хранителни вещества в червата, като цьолиакия, болест на Крон и хронична диария, могат да доведат до магнезиев дефицит. Тези състояния могат да нарушат способността на тялото да абсорбира магнезий от приетата храна.

Анорексия, булимия или често повръщане по каквато и да е причина може да доведе до магнезиев дефицит.

Дефицит на магнезий често се наблюдава при състояния, причиняващи стеаторея или тежка хронична диария, като болест на Crohn, улцерозен колит, целиакия, болест на Whipple и синдром на късото черво. Като цяло степента на изчерпване на магнезий корелира с тежестта на диарията, съдържанието на мазнини в изпражненията и фекална концентрация на магнезий.

Прекомерната консумация на алкохол може да доведе до магнезиев дефицит. Алкохолът може да увеличи отделянето на магнезий през бъбреците и да наруши способността на тялото да абсорбира магнезий.

Хипомагнезиемията е често срещана находка при остър и хроничен алкохолизъм с честота до 30%. Установява се нисък серумен общ, йонизиран и вътреклетъчен магнезий, отрицателен магнезиев баланс и по-голямо задържане на магнезий след парентерално приложение. Механизми, допринасящи за изчерпване на магнезий включват лош хранителен статус, загуба на магнезий чрез повръщане и диария, малабсорбция в резултат на стеаторея поради хроничен панкреатит или чернодробно заболяване, изчерпване на фосфати, дефицит на витамин D, остра алкохолна кетоацидоза, хипералдостеронизъм вследствие на чернодробно заболяване и бъбречна тубулна дисфункция. Магнезиев дефицит при алкохолизъм може също да допринесе за усложнения като остеопороза, сърдечносъдови заболявания, инсулт и хипертония.

Някои лекарства, особено определени диуретици, инхибитори на протонната помпа и антибиотици, приемани продължително време, могат да нарушат абсорбцията на магнезий или да увеличат отделянето му от бъбреците, което потенциално води до дефицит.

Сред най-честите причини за хипомагнезиемия е употреба на бримкови и тиазидни диуретици.

Антибиотици (например аминогликозид, амфотерицин, пентамидин, гентамицин, тобрамицин, виомицин) блокират резорбцията в бримката на Henle. 30% от пациентите, използващи тези антибиотици, имат хипомагнезиемия. При здрави индивиди стандартната доза гентамицин предизвиква повишена екскреция на магнезий. Симптоматична хипомагнезиемия се наблюдава при високодозирано лечение, особено при хора в напреднала възраст или ако има други свързани състояния, причиняващи загуба на магнезий.

Дългосрочна употреба на високи дози инхибитори на протонната помпа (като омепразол) води също до ниски нива на магнезий.

Хроничната хипомагнезиемия започва да се развива 3 седмици след първоначалната химиотерапия с цисплатин и обикновено персистира няколко месеца. Понякога хипомагнезиемията може да персистира няколко години след завършване на лечението.

Циклоспоринът, често използван имуносупресивен агент, причинява хипомагнезиемия, която обикновено е лека и асимптоматична и не налага спиране на лечението.

Бъбреците играят ключова роля в поддържането на магнезиевия баланс в тялото. Бъбречни нарушения, които засягат екскрецията или реабсорбцията на магнезий, могат да доведат до магнезиев дефицит.

Хипомагнезиемия понякога се наблюдава при хронична бъбречна недостатъчност поради бъбречна загуба на магнезий. Установява се и по време на на остра бъбречна недостатъчност, при постобструктивна нефропатия и след бъбречна трансплантация. Пациентите на продължителна амбулаторна перитонеална диализа развиват хипомагнезиемия, когато се използва диализна течност с ниско съдържание на магнезий.

Описани са няколко различни вродени нарушения на бъбречната тубулна реабсорбция на магнезий. Синдромът на Bartter, който се проявява в ранна детска възраст, се свързва с хипокалиемия, метаболитна алкалоза, хиперамонемия, вторичен хипералдостеронизъм и хипомагнезиемия (при до 50% от тези пациенти). Синдромът на Gitelman, който се проявява в детството или юношеството, е свързан с хипомагнезиемия и хипокалциурия.

Заболявания като диабет и панкреатит са свързани с повишен риск от магнезиев дефицит. При диабет тип 2 или инсулинова резистентност, високите нива на глюкоза в бъбреците могат да доведат до екскреция на повече магнезий.

Освен това някои хронични здравословни състояния могат да доведат до повишена загуба на магнезий чрез урината.

Твърди се, че захарният диабет, както тип I, така и тип II, е сред най-честите причини за магнезиев дефицит, като са засегнати 25-39% от пациентите. Изчерпването на магнезий се дължи на повишена екскреция на магнезий, причинена от осмотична диуреза; може допълнително да има специфичен тубулен дефект. Намаляването на серумната концентрация на магнезий е свързано с кръвната захар на гладно, гликирания хемоглобин, отделянето на албумин и продължителността на диабета.

Хората в по-напреднала възраст са по-податливи на магнезиев дефицит поради фактори като промени в стомашно-чревната функция и намалена абсорбция, промени в бъбречната функция и лекарства, които нарушават магнезиевия баланс.

Бременните и кърмещите жени имат по-високи нужди от магнезий и ако приемът му е недостатъчен, това може да доведе до дефицит.