8. Как да разберем, че имаме липса на магнезий?

Недостигът на магнезий може да бъде труден за диагностициране, отчасти защото много от първоначалните симптоми могат да индикират за голямо разнообразие от други здравословни проблеми. Освен това е възможно някои хора да нямат симптоми.

Дефицитът на магнезий се диагностицира чрез кръвен тест и понякога тест на урина. Златният стандарт за измерване на магнезий включва натоварване с магнезий и последващо измерване на уринната екскреция, но това рядко се прави в клинични условия. Обикновено диагнозата се основава на откриване на хипомагнезиемия, ниско ниво на магнезий в кръвта, което често отразява нисък телесен магнезий; обаче магнезиевият дефицит може да е наличен без хипомагнезиемия и обратното.

Нормалните серумни нива на магнезий в кръвта варират от 0,6 и 1,1 mmol/L (1,46-2,68 mg/dL). Хипомагнезиемия се диагностицира при серумно ниво на магнезий под 0,6 mmol/L (1,46 mg/dL).

Оценяването на нивата на магнезий може да представлява предизвикателство поради преобладаващото му задържане в меките тъкани и костите. Тялото съдържа приблизително 25 грама магнезий, от който повече от половината е в костите. Магнезият е в изобилие и в меките тъкани. Магнезият в кръвта представлява само около 0,8% от целия магнезий в тялото, като 0,3% се съдържа в серума и 0,5% в червените кръвни клетки. Тъй като нивото на магнезий най-често се оценява чрез измерване на серумната концентрация в кръвта, магнезиевият дефицит може да бъде маскиран от привидно нормални серумни нива и неговото разпространение може да бъде подценено. Освен това, няма единна долна референтна граница за нивото на магнезий в серума, като граничните стойности варират между 0,66 mmol/L и 0,85 mmol/L в различни проучвания.

Ако няма видима причина, лекарят може да разбере дали пациентът губи магнезий през бъбреците или храносмилателната система. Може да назначи измерване на количеството магнезий в урината на човека за 24 часа.

Серумните концентрации на магнезий могат бавно да се изчерпят за периоди до 4 месеца, преди симптомите на дефицит да станат очевидни. Докато латентният магнезиев дефицит бъде клинично разпознат въз основа на серумните концентрации, дефицитът може вече да е умерен до тежък. Дори при лица с тежка хипомагнезиемия може да липсват клинични признаци, свързани с магнезиев дефицит. Ранните признаци на дефицит могат да включват загуба на апетит, гадене, повръщане, умора и слабост. Тежката хипомагнезиемия обикновено е придружена от дисбаланс на други електролити като калций или калий. Тежкият магнезиев дефицит причинява тетания (обикновено поради нисък калций в кръвта), сърдечна аритмия и неустойчивост на костите и насърчава образуването на камъни в бъбреците.

При пациент със съмнение за хипомагнезиемия могат да се назначат също:

• изследване на серумното ниво на фосфат и калций
• биохимично изследване на кръвта, включително серумен креатинин/бъбречна функция, нива на глюкоза
• електрокардиограма за изключване на аритмии

Промяната в електрокардиограмата (ЕКГ) може да покаже тахикардия с удължен QT интервал.  Електрокардиографските находки при хипомагнезиемия са неспецифични и могат да включват и удължен PR интервал, депресия на ST сегмента, инерсия на Т вълната и дълга продължителност на QRS.