3. Кого може да засегне хипомагнезиемията?

Хипомагнезиемията може да засегне всеки на всяка възраст. Хората с определени здравословни проблеми и в определени ситуации са по-склонни към дефицит на магнезий.

Хипомагнезиемията е най-често срещаното нарушение на магнезиевата хомеостаза, с разпространение до 15% в общата популация. Среща се при:

• 2,5% до 15% от общото население
• 12% до 20% от пациентите в болницата
• 50% до 60% от пациентите в интензивното отделение
• 30% до 80% от хората с разстройство, свързано с употребата на алкохол
• 25% от хората с лошо контролиран диабет

Проучванията за разпространението на хипомагнезиемия в общата популация са оскъдни и проблематични. Въпреки че се съобщава за диапазон между 2,5% и 15% при иначе здрави индивиди, тези проучвания измерват серумните нива на магнезий, което всъщност може да подценява разпространението на магнезиевия дефицит. Серумният магнезий като маркер за дефицит е ненадежден, тъй като повечето магнезий съществува вътреклетъчно: 1% или по-малко присъства в кръвообращението, с 0,3% в серума. Освен това освобождаването на магнезий от костите (≈60% от телесните запаси) може да компенсира намаляването на серумния магнезий, действайки като буфер и регулирайки извънклетъчните концентрации. Измерването на магнезия в червените кръвни клетки отразява по-точно вътреклетъчния статус на магнезий и многобройни проучвания са открили промени в магнезия в червените кръвни клетки при здрави индивиди и при индивиди с диабет, мигрена и астма, които не са доказуеми чрез серумно измерване.

Магнезиевият дефицит е по-чест при жените, отколкото при мъжете. Това може частично да бъде повлияно от факта, че естрогенът стимулира използването на магнезий от тъканите и следователно хормоналните ритми при жените могат да повлияят и модулират магнезиевия статус.

Според Световната здравна организация субклиничните дефицити на магнезий преобладават както в развитите, така и в развиващите се страни.

Абсорбцията на магнезий в стомашно-чревния тракт е приблизително 30%-40% от приема. Усвояването на магнезий се влияе от приема и състоянието на калций и витамин D и се намалява при определени стомашно-чревни състояния като цьолиакия, болест на Crohn и улцерозен колит. В допълнение, екскрецията се увеличава при условия на бъбречна недостатъчност или прекомерен прием на алкохол. Абсорбцията също се инхибира от някои лекарства като инхибитори на протонната помпа и диуретици.