11. Какви са уврежданията върху отделните органи от високо кръвно?

Бъбречното увреждане протича дълго безсимптомно и се представя с протеинурия, нарушена гломерулна филтрация и бъбречна недостатъчност. Счита се, че неконтролираната артериална хипертония е причина в 10 до 20 процента от всички случаи за развитие на крайния стадий на бъбречна недостатъчност с уремия.

Като причина за бъбречно увреждане се посочва отпадането на авторегулация и необходимостта от по-големи стойности на кръвното налягане за осигуряване на адекватна диуреза. Това води в крайна сметка до гломерулна хипертензия, гломерулосклероза, бъбречна недостатъчност.

Ранен белег на увреждането на отделителната система е наличието на повишена уринна екскреция на албумин (албуминурия). Микроалбуминурията представлява независим предсказващ фактор за сърдечно-съдова смъртност. Понижаването на кръвното налягане може да забави, но не да спре прогресията на бъбречното увреждане, което в допълнение усложнява още повече артериалната хипертония и значително затруднява терапията.

Бъбречните увреждания обикновено са необратими, което допълнително увеличава ролята на скрининга и редовните изследвания за ранно откриване и диагностика на артериалната хипертония с предприемане на съответните мерки преди засягането на таргетните органи.

Влошаването на мозъчното кръвооросяване при артериална хипертония значително повишава риска от развитието на допълнителни увреждания, по-чести от които са инсулт, хипертонична енцефалопатия, транзиторни исхемични атаки, субарахноиднални кръвоизливи, деменция, когнитивен спад и други:

• инсулт: установено е, че приблизително половината от всички случаи на мозъчен инсулт са в пряка връзка с подлежаща лошо контролирана артериална хипертония. Високото кръвно повишава риска от инсулт и тежки мозъчни увреждания три до четири пъти в сравнение с общата популация. Рискът от инсулт е по-висок в сутрешните часове при хора с изразено сутрешно повишаване на кръвното налягане и при голяма вариабилност на стойностите
• транзиторни исхемични атаки: транзиторните исхемични атаки се изявяват с краткотрайна, до 24 часа, огнищна мозъчна симптоматика и се съпровождат с голяма вероятност от прогресия в инсулт
• когнитивен спад и деменция: нарушената мозъчна перфузия се асоциира и с повишен риск от когнитивен спад, проявяващ се с нарушения в паметта, вниманието и концентрацията, както и риск от прогресия в деменция

Уврежданията по хода на сърдечния мускул и заобикалящите го съдове са особено чести при лицата с хипертония, като рискът от тежки поражения пряко корелира с тежестта на хипертонията. В хода на своята прогресия високото кръвно предразполага към увреждания на сърцето, по-чести от които са:

• хипертрофия на лявата камера: левокамерна хипертрофия се установява при приблизително 90 процента от хората с високо кръвно налягане. Други фактори, които допринасят за нейната поява, са подлежащ захарен диабет, наднормено тегло, дислипидемия, метаболитен синдром. Левокамерната хипертрофия е компенсаторен механизъм на хемодинамични стимули, главно на повишеното следнатоварване на сърцето (вследствие на високото кръвно налягане). Това води до повишен синтез на мускулни протеини и задвижва сложен и комплексен механизъм, водещ в крайна сметка до хипертрофия на лявата камера и влошаване на сърдечната функционална активност, повишаване риска от други сърдечно-съдови увреждания
• сърдечна недостатъчност: високото кръвно налягане води до задебеляване на сърдечния мускул, както и до нарушена систолна и диастолна функция на лявата камера, което в крайна сметка води до сърдечна недостатъчност. Развитието на сърдечна недостатъчност затруднява допълнително терапията при хипертония и предразполага към развитие на допълнителни усложнения, включително инфаркт на миокарда
• аортна стеноза и дисекация: високото кръвно налягане е предпоставка за развитие и на дегенеративна аортна стеноза, аортна дисекация, ритъмни и проводни нарушения. Аортната стеноза и дисекация са изключително сериозни усложнения с много висок процент летални случаи във връзка с тежките поражения и необходимостта от своевременна реакция
• инфаркт на миокарда: сред едни от най-тежките поражения върху сърцето в резултат от неконтролирана хипертония е развитието на инфаркт на миокарда. По-висок риск е налице при недиагностицирани с високо кръвно пациенти с наличие на множество подлежащи рискови фактори, както и при лица, развиващи хипертензивна криза спонтанно или след провокация

Високото кръвно налягане, особено поддържането на твърде високи нива и липсата на своевременна корекция, излага на риск и съдовете в очите, като най-често при хипертония се засяга ретината. Промените в очното дъно често са експоненциално зависими от тежестта на хипертонията.

Уврежданията на ретината в резултат от хипертония се класифицират в три степени:

• ангиопатия: началните промени се характеризират с генерализиран спазъм на артериолите, като клинично може да липсват специфични симптоми
• ангиосклероза: промените са с умерен характер в резултат от нарушения кръвоток и кръвооросяване. Наблюдават се усилени светлинни рефлекси и някои зрителни нарушения
• ретинопатия: ретинопатия се развива като резултат от тежко и продължително повишение на кръвното налягане и се проявява с хеморагия, оток на ретината и сериозни, често необратими зрителни нарушения