3. При какви стойности е високо кръвното?

При правилно измерване и регистриране на артериалното кръвно налягане и спазване на насоките и препоръките на Световната здравна организация следва тълкуване на резултатите, което поставя пациентите в някоя от следните категории от общата класификация на хипертонията:

• оптимално: до 120 mmHg систолно налягане и до 80 mmHg диастолно налягане
• нормално: между 120 и 129 mmHg систолно налягане и между 80 и 84 mmHg диастолно налягане
• високо нормално: при нива между 130 и 139 mmHg систолно налягане и между 85 и 89 mmHg диастолно налягане
• хипертония І степен (лека): при стойности между 140 и 159 mmHg систолно налягане и между 90 и 99 mmHg диастолно налягане
• хипертония ІІ степен (умерена): при стойности между 160 и 179 mmHg систолно налягане и нива между 100 и 109 mmHg диастолно налягане
• хипертония ІІІ степен (тежка): при стойности равни или по-високи от 180 mmHg систолно налягане и стойности равни или по-високи от 110 mmHg диастолно налягане
• изолирана систолна хипертония: при тази форма на хипертония диастолното налягане е в норма, а систолното е по-високо от 140 mmHg
• изолирана диастолна хипертония: при тази форма на хипертония систолното налягане е в норма, а диастолното е по-високо от 90 mmHg
• хипертонична криза: спешно състояние, при което нивата на систолното налягане са равни или по-високи от 180 mmHg, а на диастолното налягане са равни или по-високи от 120 mmHg

Класификацията на хипертонията според Световната здравна организация:

* АН - артериално налягане

Във връзка с тенденциозно нарастващата честота на хипертонията и нейната социална значимост някои специалисти въвеждат термина прехипертония (състояние, предшестващо истинската хипертония) при стойности на систолното налягане между 120 и 139 mmHg, а на диастолното в рамките на 80 до 89 mmHg.

Понятието прехипертония е въведено за първи път през 2003 година, като тези пациенти имат по-висок сърдечно-съдов риск в сравнение с общата популация и при тях дори леко повишение на кръвното налягане ги поставя в по-висок риск от възникване на различни съдови инциденти.

Счита се, че около една трета от възрастното население страда от прехипертония, която в масовия случай остава недиагностицирана. Причините за това са комплексни, като сред водещите са нарастване честотата на наднорменото тегло и затлъстяването, заседнал начин на живот, вредни навици, стрес и други.

Установено е, че с течение на времето прехипертонията прогресира и при средно една трета от лицата на възраст между 35 и 65 години преминава в истинска хипертония в рамките на до пет години.

По тази причина при диагностициране на прехипертония се препоръчва предприемане на съответните комплексни мерки за редукция на рисковите фактори, лечение на някои подлежащи заболявания, влошаващи сърдечно-съдовата дейност и редовно проследяване на пациентите.