12. Спешни състояния при високо кръвно

Познаването на спешните състояния, дължащи се на екстремно високите стойности на кръвното налягане или на значително повишение в кратки срокове, позволява бърза оценка на общото състояние, ранно диагностициране и предприемане на съответните мерки за овладяване и намаляване на допълнителните усложнения:

• спешни състояния: към състоянията, изискващи спешна медицинска намеса, се включват хипертонична енцефалопатия, хипертонична левокамерна сърдечна недостатъчност, миокарден инфаркт, нестабилна стенокардия, дисекация на аортата, тежка хипертония, свързана със субарахноидален кръвоизлив или мозъчен инфаркт, хипертонична криза при феохромоцитом, прееклампсия или еклампсия при бременни
• особености: вероятността за настъпване на увреждане на таргетните органи е свързана предимно със скоростта на промяна на кръвното налягане, а не с абсолютната му стойност. Следователно степента на повишаване на кръвното налягане не определя спешността на състоянието и нарушената органна функция е рядка при диастолно налягане под 130 mmHg
• симптоми: симптомите при различните спешни състояния, проявяващи се в резултат от високото кръвно налягане, варират в изключително широки граници, като най-често се съобщава за силно главоболие в тилната област, слабост, гадене, повръщане, кръвотечение от носа, замайване, световъртеж, стягане в областта на гърдите, задух и други. При дисекация на аортата особено характерна е раздиращата болка в сърдечната област, а при инфаркт на миокарда характерно е разпространението на болката по хода на лявата ръка, рамо и достигане до областта на лопатката
• поведение: необходима е спешна хоспитализация с постоянен мониторинг на кръвното налягане. Препоръчва се понижаване на средното артериално налягане с не повече от 20 до 25 процента за периода от минути до два часа или понижаване на диастолното налягане с 10 до 15 процента или до около 110 mmHg за 30-60 минути. Общоприето е, че кръвното налягане трябва да се понижи незабавно, макар и не прекалено бързо и не непременно до нормални стойности

Хипертоничната криза представлява рязко и остро повишение на кръвното налягане с увеличаване на систолното налягане над 180 и/или увеличаване на диастолното налягане над 120 mmHg. За намаляване на риска от възникване на сериозни увреждания и органни поражения е необходима спешна медицинска намеса.

Особеностите на състоянието и съответно поведението за овладяването му включват:

• хипертонична спешност: настъпва при наличие на тежка хипертония или хипертония от трета степен в комбинация с данни за органни увреждания. Представлява животозастрашаващо състояние и налага спешна хоспитализация на пациентите и своевременно лечение
• хипертонична неотложност: при хипертония трета степен, но без данни за остри органни поражения и увреждания. Обикновено не се налага хоспитализация и кръвното налягане може да бъде понижено с помощта на перорални средства в домашни условия или парентерални средства в амбулаторни условия
• особености в лечението: предвид нарушената авторегулация на мозъчното кръвообращение артериалното налягане не трябва да се снижава рязко с повече от 25 процента от изходните стойности. Прицелните нива на диастолното налягане са от порядъка на около 110 mmHg. Особено внимание заслужават възрастните пациенти, както и тези, прекарали скоро исхемичен мозъчен инсулт. Не трябва да се забравя, че усложненията при хипертоничната криза могат да настъпят както от високите стойности на артериалното налягане, така и от рязкото му понижаване
• предпочитани лекарства за лечение: подходящи медикаменти за лечение на хипертонична криза са диуретици, като фуроземид, приложен струйно венозно, нитроглицерин, клонидин, нитропрусид, някои АСЕ-инхибитори, бета-блокери (например метопролол), някои калциеви антагонисти (например верапамил)