14. Медикаментозно лечение при високо кръвно

Инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим са голяма група антихипертензивни средства, изключително често използвани в клиничната практика. Основният им механизъм на действие е блокиране на производството на ангиотензин II и понижаване на периферното съдово съпротивление.

Освен значителен хипотензивен ефект, те показват и изразени органопротективни свойства и са ефективно средство за намаляване на риска от свързаните с хипертонията усложнения при определени групи пациенти:

• представители: лизиноприл, периндоприл, еналаприл, трандолаприл, рамиприл и други са сред най-често използваните представители, като различните фирми-производители дават различни имена на продукти с една и съща генерична съставка
• показания: предпочитана група лекарства при наличие на високо кръвно и диабет, хронична сърдечна недостатъчност, левокамерна дисфункция, прекаран миокарден инфаркт, нефропатия (свързана или не с диабета), протеинурия и микроалбуминурия, хипертрофия на лява камера, атеросклероза на каротидната артерия, метаболитен синдром. При лица с високо кръвно и диабет или подлежаща нефропатия са сред опциите на първи избор във връзка с техния изразен нефропротективен ефект и овладяване на микроалбуминурията
• странични ефекти: сред най-честите нежелани лекарствени реакции, които се наблюдават при употреба на този клас препарати, са суха дразнеща кашлица, ангиоедем, хиперкалиемия, повишени нивата на креатинин. Противопоказани са при двустранна стеноза на бъбречните артерии, анамнеза за ангиоедем и бременност

Ангиотензин-рецепторните блокери, известни още като сартани, са широко използван в клиничната практика клас антихипертензивни средства, предпочитани доскоро като алтернатива на АСЕ-инхибиторите във връзка с по-добрия профил на безопасност. Основните им характеристики включват:

• представители: лосартан, валсартан, кандесартан, телмисартан, олмесартан и други са сред най-популярните представители
• показания: алтернатива на АСЕ-инхибиторите, нефропатия при захарен диабет тип 2, диабетна микроалбуминурия, протеинурия и хипертрофия на лявата камера, хронична сърдечна недостатъчност. Доказан е нефропротективният им ефект при ранните етапи на нефропатия, което ги прави средства на първи избор при лица с високо кръвно и подлежащи бъбречни увреждания. Допълнително оказват позитивно влияние на липидния и на въглехидратния обмен, като намаляват нивото на триглициридите и LDL, увеличават чувствителността на периферните тъкани към глюкоза
• странични ефекти: хиперкалиемия, проявяваща се с мускулна слабост, гадене, диария, главоболие и други. Противопоказани са по време на бременност, поради доказан тератогенен ефект

Бета-блокерите са една от първите групи антихипертензивни лекарства, използвани дълго време в клиничната практика като средство на първи избор. През последните години се изместват активно от по-новите групи лекарства, но са все още предпочитана алтернатива при определени пациенти:

• представители: сред основните представители са атенолол, небиволол, метопролол, бизопролол и много други, различаващи се по своите фармакологични отнасяния, показания и риск от странични ефекти
• показания: доказана е ползата от назначението на бета-блокерите при пациенти с високо кръвно и стенокардия, хронична сърдечна недостатъчност, прекаран миокарден инфаркт, тахиаритмия и други. При назначаването им следва да се има предвид рискът от наддаване на тегло, негативно повлияване на липидния профил и някои други показатели, поради което се препоръчват при незначително въздействие на известни рискови фактори
• странични ефекти: характерни нежелани лекарствени реакции на бета-блокерите са бронхоспазъм (прилагат се с повишено внимание при ХОББ и астма), брадикардия (прилагат се с повишено внимание при AV-блок), риск от маскиране проявите при хипогликемия (внимание при лица с диабет), периферна вазоконстрикция, хипертриглициридемия, умора, безсъние, депресия

Лекарствата, включени в тази група, не са сред най-популярните средства за лечение на високо кръвно, но намират широко приложение при определени групи пациенти, но също и като алтернатива на някои от препаратите от останалите групи.

Основните им характеристики включват:

• представители: периферните алфа-блокери с централен механизъм на действие се делят на алфа-2-агонисти (клонидин, метилдопа) и агонисти на имидазолиновите рецептори (моксонидин, рилменидин)
• показания: успешно понижават артериалното налягане, имат благоприятно метаболитно въздействие и могат да се използват като допълнение към основните препарати при комбинирана терапия на артериална хипертония. Клонидин се използва парентерално за овладяване на хипертензивна криза, а метилдопа е средство на избор за лечение на хипертония при бременни. Моксонидин се прилага при лека до средно тежка артериална хипертония, като неговите предимства са 24-часов контрол на артериалното налягане и благоприятно повлияване на метаболитния синдром
• странични ефекти: характерна нежелана лекарствена реакция на тези препарати е ортостатичната хипотония

Калциевите антагонисти са голяма и разнородна група антихипертензивни средства, използвани често в клиничната практика както при монотерапия, така и в комбинираната терапия.

Основните особености на този клас антихипертензивни средства включват:

• представители: сред най-често използваните представители са нифедипин, амплодипин, верапамил, дилтиазем и други
• показания: предпочитат се при изолирана систолна хипертония при възрастни хора, стенокардия, пациенти с периферни съдови заболявания, каротидна атеросклероза, хипертония с левокамерна хипертрофия, хипертония при бременност. Основни техни предимства са метаболитна неутралност и наличие на съдовопротективен ефект. Верапамил и дилтиазем са предпочитани препарати при хипертония и ритъмни нарушения
• странични ефекти: най-честите странични ефекти включват зачервяване на лицето, главоболие, отоци около глезените, рефлекторна тахикардия, запек, световъртеж и други

Диуретиците са една от най-използваните групи антихипертензивни лекарствени средства. Механизмът на антихипертензивния им ефект е свързан както с намаление на обема на циркулиращата кръв, така и с намалена чувствителност на съдовата стена към вазоконстриктори.

Основните им характеристики включват:

• представители: сред най-често използваните са хидрохлоротиазид, хлорталидон, фуроземид, тораземид, спиронолактон и други
• показания: поради доказаната им ефективност, достъпна цена и добър профил на безопасност диуретиците са подходящи средства за лечение на артериална хипертония в различни етапи. Различните представители са особено ефективни при лечение на артериална хипертония, съчетана с хронична сърдечна недостатъчност, изолирана систолна хипертония, терминална бъбречна недостатъчност, след прекаран миокарден инфаркт и други
• странични ефекти: характерни нежелани прояви са хипокалиемия, намален глюкозен толеранс, хиперурикемия, дислипидемия, импотентност и други, по-чести при употребата на високи дози. Абсолютно противопоказание за прилагането на тиазидни диуретици се явява подаграта, а относителни противопоказания са метаболитен синдром, нарушен глюкозен толеранс и бременност