15. Причини за неадекватен отговор към антихипертензивната терапия

Достигането и задържането на целевото артериално налягане на желаното ниво често изисква непрекъснато насърчаване за модификация на начина на живот и уточняване на медикаментозното лечение. Първоначално може да се наложи контролна визита на всеки един до два месеца, а след стабилизиране на нивата на всеки три до шест месеца.

Изборът на подходяща терапевтична схема при конкретния пациент често е трудоемка задача, тъй като трябва да се вземат под внимание редица фактори, включително други подлежащи заболявания, органни увреждания, лабораторни отклонения, особености в начина на живот, индивидуална поносимост.

Неспазването на предписаната терапия остава голям недостатък на лечебния процес, отговорен за липсата на адекватен контрол при повече от две трети от пациентите с хипертония. Необходимо е повишаване на информираността и здравната култура на пациентите, изграждане на стабилна връзка между лекар и пациент, започване на пациентите с важността на заболяването и необходимостта от лечение. Използването на недостоверни източници на информация, подозрителни илачи с мигновено действие и самолечение излага пациентите на риск от прогресия на болестта и възникване на някои от свързаните с нея усложнения.

Сред най-честите причини за неадекватен отговор към антихипертензивната терапия се включват:

• лош подбор на медикамент: независимо дали се касае за монотерапия или комбинирана терапия при неправилен подбор на лекарствата или техните дози не се постига желаният ефект. При използване на по-ниски дози кръвното налягане персистира с повишени стойности, докато по-високите от необходимите дози могат да провокират хипотония. Това поражда недоверие у пациентите и задейства порочен кръг от лоша комуникация и липса на съдействие между лекар и пациент, с краен ефект опорочаване на терапевтичния план
• поява на странични ефекти: появата на странични ефекти, особено такива, които нарушават нормалния ритъм на живот, също води неминуемо до неадекватен или непълен отговор към антихипертензивното лечение, тъй като пациентите стават нередовни в приема на съответните медикаменти. Има данни, че АСЕ-инхибиторите и ангиотензин-рецепторните блокери предразполагат към най-добър къмплайънс (съдействие), тъй като са с най-добра поносимост и не компрометират качеството на живот

• терапевтична турбулентност: понятието описва ситуация, при която в резултат от незадоволителния контрол на артериалното налягане и появата на странични ефекти се налага честа смяна на антихипертензивната терапия, което от своя страна съдейства допълнително за намаляване желанието за съдействие от страна на пациента и загуба на доверие към лекуващия лекар
• липса на съдействие от страна на пациента: желанието за съдействие от страна на пациента е ключов фактор за постигане на желания отговор и ефективност от антихипертензивното лечение. Наличието на доверие и добра комуникация между лекуващия лекар и неговите пациенти подпомага значително лечението, тъй като дава необходимото време на специалиста за подбор на най-оптималната терапия, а в желанието си за съдействие пациентите спазват всички назначени препоръки, редуцират (доколкото е възможно) наличните подлежащи рискови фактори и не предприемат самолечение
• обемно обременяване: обемното обременяване води до повишение на нивата на кръвното налягане и резистентност към някои от използваните лекарства, като значително затруднява избора на подходяща индивидуална терапевтична схема. Обемно обременяване настъпва при персистираща злоупотреба с готварска сол, подлежаща и прогресираща нефросклероза или друго сериозно бъбречно увреждане, както и при неподходяща диуретична терапия
• липса на контрол върху рисковите фактори: сред факторите с доказано и изразено влияние върху хипертонията, са затлъстяване, заседнал начин на живот, нездравословно хранене, тютюнопушене, системна консумация на алкохол. Липсата дори на минимални действия за редуциране на вредното им въздействие значително затруднява лекарствената терапия, особено в дългосрочен план
• липса на контрол върху други подлежащи заболявания: подлежащи метаболитни, ендокринни, сърдечно-съдови и други заболявания могат да затруднят избора на подходящо лечение на високото кръвно и да се окажат причина за неадекватния контрол. При липса на комуникация между отделните специалисти е възможно развитието на нежелани лекарствени взаимодействия между антихипертензивните лекарства и препарати, използвани за лечение например на астма, хронична обструктивна белодробна болест, диабет, подагра, болести на щитовидната жлеза