9. Вторични причини за развитие на високо кръвно налягане

Нарушенията в бъбречната функция корелират пряко с повишаване на кръвното налягане, като своевременните мерки за овладяване на наличното бъбречно увреждане намаляват риска от тежки сърдечни поражения. Към най-честите увреждания на отделителната система, водещи вторично до повишение на кръвното налягане, се включват:

• ренопаренхимни заболявания: заболяванията на бъбречния паренхим могат да бъдат причина за или последица от високо кръвно налягане. С напредване на бъбречното увреждане високото кръвно налягане се изостря, което води до създаване на порочен кръг с влошаваща се бъбречна функция. Ренопаренхимата бъбречна хипертония се среща както при остри, така и при хронични бъбречни заболявания, при диабетна нефропатия, хронична хемодиализа и при бъбречна трансплантация
• реновазална хипертония: повишаването на кръвното налягане в този случай се дължи на нарушено оросяване на бъбреците вследствие на стеснение на съдовете, които ги кръвоснабдяват. Атеросклеротичното стеснение на реналната артерия обуславя резистентно на лечение високо кръвно налягане. Хората с реновазална хипертония обикновено са млади и съобщават за липса на фамилна обремененост за високо кръвно, остро начало на заболяването, като степента на повишаване на кръвното е тежка и състоянието е трудно лечимо
• хипертония при хронична хемодиализа: хипертонията при хронична хемодиализа до голяма степен се дължи на увеличения обем на кръвта. По-голямата част от пациентите имат систолна хипертония с високо пулсово налягане поради повишената артериална ригидност. Стойностите на артериалното налягане до голяма степен зависят от продължителността на диализата. От съществено значение при тези болни е ограничаване на приема на сол и строго индивидуализиране на лекарствената терапия
• хипертония след бъбречна трансплантация: хипертонията след бъбречна трансплантация обикновено е мултифакторна. Едни от възможните причини включват посттрансплантационна стеноза на бъбречната артерия, реакция на отхвърляне на присадката, провеждането на имуносупресивна терапия и други. При отхвърляне на изброените по-горе причини трябва да се направи оценка на ролята на нативния бъбрек и ако хипертонията се запазва, той може да бъде отстранен. Медикаменти на избор при този вид вторична хипертония са АСЕ-инхибитори, ангиотензин-рецепеторни блокери, калциеви антагонисти и бета-блокери

Редица ендокринни заболявания, водещи по различни механизми до хормонален дисбаланс и засягане на определени механизми, повлияващи също и кръвното налягане, могат да провокират развитието на вторична хипертония. Към едни от най-честите ендокринни нарушения, предизвикващи вторично повишение на кръвното, се включват:

• акромегалия: акромегалията е ендокринно заболяване, което се дължи на повишена продукция на растежния хормон, най-често от тумор в предния дял на хипофизата. Роля за развитието на хипертония играят обемното обременяване от задръжка на течности, повишението на периферното артериално съпротивление, което е резултат от повишен съдов отговор към ангиотензин II, както и повишение на сърдечния дебит. Високото кръвно налягане при хора с акромегалия се среща при до 50 процента от засегнатите
• феохромоцитом: това е рядък секретиращ катехоламини (адреналин и норадреналин) тумор на надбъбречната медула, който може да причини животозастрашаващо високо кръвно налягане и сърдечни аритмии. Катехоламините се секретират непрекъснато или периодично, като процесът може да бъде провокирано от физическо натоварване, преяждане, палпация на корема, при анестезии и други. По време на пристъп болните може да получат сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт или някое животозастрашаващо ритъмно нарушение. Пристъпите продължават от 15 минути до 1 час и след това кръвното налягане се нормализира
• първичен хипералдостеронизъм (синдром на Coon): развива се най-често при аденом на кората на надбъбречната жлеза (до 85 процента от случаите). Повишена е секрецията на алдостерон, което води до повишена резорбция на натрий, увеличава се излъчването на калий, повишава се вътресъдовият обем и се потиска секрецията на ренин. Високото кръвно налягане при това заболяване обикновено в стабилно и умерено. Лечението е оперативно при едностранен тумор, а неоперабилните случаи подлежат на лечение с алдостеронови антагонисти, АСЕ-инхибитори и бедна на натрий диета
• хиперглюкокортицизъм: състоянието се характеризира с увеличена секреция на кортизол от надбъбречната жлеза. Среща се при аденом на предния дял на хипофизата, при доброкачествен или злокачествен тумор на надбъбречната кора и при ектопични тумори, които продуцират кортизол. Хипертонията е обусловена от високата кортизоловата секреция, натриева и водна задръжка, повишен синтез на ренинов субстрат и повишен вазоспастичен ефект на пресорните агенти

Злоупотребата с някои лекарства или хроничният им прием по повод на други подлежащи заболявания може да провокира развитието на хипертония като част от характерните за съответните медикаменти странични ефекти, особено при наличие на други рискови фактори и фамилна обремененост.

Сред лекарствата с потенциал да провокират повишение на кръвното налягане са:

• обезболяващи средства: тук се включват добре познатите нестероидни противовъзпалителни средства (напроксен, ибупрофен), често използвани без медицинско предписание за облекчение на хронична болка, но също и COX-2 инхибиторите, известни още като коксиби (парекоксиб, еторикоксиб, целекоксиб), антимигренозните агенти от групата на селективните серотонинови агонисти (суматриптан) и алкалоидите на моравото рогче (ерготамин)
• назални деконгестанти: при лица с хроничен ринит, хрема, чести грипоподобни състояния, налагащи използването на подходящи средства за облекчаване на дишането, употребата на симпатомиметици (ксилометазолин, ефедрин, фенилефрин) може да провокира повишение на кръвното
• хормони и стероиди: приложението на кортикостероиди, като метилпреднизолон, преднизон и други, за повлияване на широк кръг от заболявания и болестни прояви, се асоциира с повишен риск от развитие на хипертония. Жените, използвани перорални контрацептиви или провеждащи хормонална заместителна терапия, особено при наличие на други рискови фактори, са изложени на неколкократно по-висок риск от хипертония
• антидепресанти и психостимуланти: лекарствата, използвани за различните форми на депресия, като имипрамин, амитриптилин, венлафаксин, както и психостимулантите, каквито са декстрометорфан, метамфетамин, амфетамин и други крият риск от засягане на кръвното налягане
• добавки: съдържащите кофеин, йохимбин, женшен, женско биле и други хранителни добавки, приемани в по-високи дози и особено за продължителен период от време при налични подлежащи рискови фактори излагат пациентите на повишен сърдечно-съдов риск