6. Високо кръвно при различни групи

С напредването на възрастта систолното кръвното налягане има тенденция към повишаване на нивата, съответно повишава се честотата на изолирана систолна хипертония.

От друга страна диастолното налягане започва да намалява, което води до повишаване на пулсовото налягане.

Изолираното високо систолно кръвно налягане е най-честата форма на високо кръвно налягане при хора над 65-годишна възраст. Това се дължи на променената еластичност на артериалната стена, резултат от прогресивна замяна на еластина с колаген. Този процес се засилва от повишено кръвно налягане, което означава, че високото кръвно налягане в по-млада възраст води до изолирана систолна хипертония в напреднала възраст.

Лечението наподобява мерките при по-млади пациенти, като особеност е необходимостта от стартиране с по-ниски дози и тяхното внимателно, постепенно повишаване. Много от използваните препарати крият риск от развитие на ортостатична хипотония (значим спад на кръвното налягане в изправено положение, провокиращо замайване, причерняване, обща слабост до колабиране), което следва да се вземе под внимание.

Високото кръвно налягане често се съчетава със захарен диабет тип 2, като тази комбинация значително повишава цялостния сърдечно-съдов риск. Честотата на високо кръвно налягане е почти двойна при диабетици, което налага често мониториране на нивата на кръвното налягане при установен захарен диабет.

Комбинацията от диабет и хипертония излага пациентите на по-висок риск от усложнения, типични и за двете заболявания, като понижаването на кръвното налягане при диабетици значимо редуцира риска от миокарден инфаркт и микроангиопатии.

Таргетните нива на кръвното налягане при диабетици са по-ниски, като се препоръчва поддържане в диапазона до 130/80 mmHg.

Особеност в терапията е значимостта на някои нефармакологични методи за контрол, като редукцията на теглото и промени в храненето, но също и изборът на лекарства.

При диабет, съчетан с високо кръвно, опция на първи избор са ACE-инхибитори и сартаните, показващи ренопротективен ефект (ефективно овладяват хипертонията, като едновременно с това забавят прогресията на диабетната нефропатия).

Високата честота на доброкачествената хиперплазия на простатата при мъже над 50 години, както и нарастващата с възрастта честотата на хипертонията предразполагат към наличие на двете заболявания при един пациент. Около 25 процента от мъжете над 60-годишна възраст са с комбинация от високо кръвно налягане и доброкачествена простатна хипертрофия.

При тези пациенти терапията се съобразява с особеностите в лечението на двете заболявания, като най-често включва подходящи алфа-блокери, които от една страна намаляват тонуса на гладката мускулатура на простатата и същевременно понижават кръвното налягане.

Нормалното кръвно налягане при децата е под 90-я персентил за съответната възраст и пол, като високо кръвно налягане в детска възраст се среща рядко и обикновено се дължи на налични подлежащи заболявания или увреждания.

Особеностите на високото кръвно в детска възраст включват:

• причини за високо кръвно при деца: при новородени най-често се касае за тромбоза или стеноза на бъбречните артерии, тромбоза на бъбречните вени, вродени малформации, коарктация на аортата, бронхопулмонална дисплазия, персистиращ артериален канал, вътречерепен кръвоизлив и други, докато при малки деца сред честите причини са коарктация на аортата, реновазални заболявания, бъбречни паренхимни заболявания, ендокринни заболявания, но също и прием на лекарства
• нормални стойности на кръвното при деца: във възрастта до 10 години систолното кръвно налягане е от порядъка на 80 до 109 mmHg, а диастолното налягане е между 40 и 69 mmHg. Във възрастта между 10 и 15 години се наблюдава леко и плавно покачване на нормалните стойности, които достигат между 90 и 125 mmHg систолно налягане и 50 до 79 mmHg диастолно налягане
• профилактика: изявеното високо кръвно при деца е относително рядко, поради което скринингът на всички деца за високо кръвно налягане не е оправдан, но кръвното налягане на деца със системни заболявания или вродени пороци следва да се проверява редовно. При деца с повишено кръвно налягане в ранна детска възраст, то е с тенденция за по-бързо покачване с напредване на възрастта, особено при съпътстващо затлъстяване, поради което се препоръчва своевременно лечение с общи мерки и спорт

Хипертония по време на бременност се среща при около 10 процента от бременните жени и представлява сериозен проблем, изискващ своевременни, адекватни и комплексни мерки. Неслучайно при всеки преглед на бременната жена е необходимо измерване на кръвното налягане, като при повишение на нивата му може да се касае за:

• хронична хипертония: касае се за високо кръвно налягане, предхождащо бременността, съответно анамнеза за високо кръвно налягане (над 140/90 mmHg) преди 20-та гестационна седмица. Наблюдава се при около 5 процента от бременните, по-често при жени със затлъстяване. Бременните жени с хронична хипертония са изложени на повишен риск от суперпонирана прееклампсия, отлепване на плацентата и перинатална заболяемост и смъртност
• гестационна хипертония: преходно повишаване на кръвното налягане при бременни в резултат от самата бременност, като при липса на усложнения кръвното налягане се нормализира обикновено до 12 седмици след раждането
• прееклампсия: представлява състояние на повишено кръвно налягане над 140/90 mmHg и протеинурия. Прееклампсията се среща при 5 до 10 процента от бременните и най-вероятно се дължи на нарушения в кръвоносните съдове на плацентата. Прееклампсията винаги представлява потенциална опасност за майката и плода, като сред честите усложнения са развитие на еклампсия, мозъчен кръвоизлив, бъбречна недостатъчност, вътресъдова коагулопатия (ДИК синдром), чернодробна дисфункция и смърт. Плодът може да страда от тежко забавяне на развитието, хипоксемия и смърт. Единственото лечение на състоянието е своевременно изваждане на плода
• еклампсия: при еклампсия, освен високо кръвно налягане и протеинурия, се наблюдава и мозъчна симптоматика, изразена с поява на клонично-тонични гърчове с или без последваща кома

Лечението на високо кръвно при бременност обикновено стартира с нефармакологични методи. Нужда от лекарствена терапия е налице при персистиране на високи стойности, риск от усложнения, както и по преценка на наблюдаващия специалист.

Изборът е силно ограничен, като единственият считан за напълно безопасен медикамент за лечение на хипертония при бременни е метилдопа. С повишено внимание при необходимост могат да се използват перорални калциеви антагонисти и бета-блокери, а ACE-инхибиторите и сартаните са противопоказани поради доказана тератогенна активност.

Мозъчният инсулт е свързан с високо кръвно налягане в около 75 процента от случаите. При нормални условия мозъчната авторегулация поддържа постоянен мозъчен кръвоток в широк диапазон на кръвното налягане. Този деликатен баланс е нарушен при остър мозъчен инсулт. В резултат на това мозъчното кръвоснабдяване става директно зависимо от системното кръвно налягане.

Наличието на дългогодишна хипертония води до хипертрофия на мозъчните артериоли и промяна в мозъчните авторегулаторни механизми. Когато в тази ситуация се получи остър мозъчен инсулт, мозъчните съдове са още по-уязвими към всяка промяна в кръвното налягане. Бързото понижаване на кръвното налягане в рамките на първите 24 часа след инсулта води до увеличена смъртност. От друга страна, упоритата хипертония може да увеличи мозъчния оток около инфарктната зона и да засили вероятността от значителна хеморагична трансформация в инфарктната тъкан.

В острата фаза на мозъчен инсулт се прилагат строго индивидуализирани, комплексни мерки за овладяване и минимизиране на пораженията и подобряване на прогнозата в дългосрочен план.