4. Какво представлява сърдечно-съдовият риск?

Терминът сърдечно-съдов риск е въведен с цел оценка на вероятността от развитие на сърдечно-съдови инциденти (инфаркт, инсулт и други) в рамките на следващите десет години въз основа на наличните въздействащи рискови фактори. При оценката на сърдечно-съдовия риск при всеки пациент под внимание се вземат фактори като:

• възраст и пол: рискът нараства правопропорционално с напредване на възрастта, като по-висок е за представителите на мъжкия пол
• тютюнопушене: тютюнопушенето увеличава сърдечно-съдовия риск, като значение има давността на вредния навик и броя изпушени цигари дневно
• липиден профил: високи нива на LDL холестерола, общия холестерол, триглицеридите и аполипопротеин В, както и понижените нива на HDL холестерола значително увеличават сърдечно-съдовия риск. Наличието на скрита дислипидемия е сред водещите провокатори за атеросклероза и свързаните с нея усложнения
• тегло: при индекс на телесната маса над 25 и особено при наличие на затлъстяване сърдечно-съдовият риск значително нараства. Допълнителен фактор е обиколката на талията, като изложени на по-висок риск са мъже с обиколка на талията над 94 сантиметра и жени с обиколка на талията над 80 сантиметра
• диета и физическа активност: заседналият начин на живот, липсата на ежедневна двигателна активност в комбинация с нездравословен хранителен режим (диета, бедна на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, риба) повишава дългосрочно сърдечно-съдовия риск
• установени заболявания: при установена прехипертония или високо кръвно (в лека, умерена или тежка степен), както и наличен захарен диабет (значение имат нивата на гликирания хемоглобин) общият риск нараства
• други: съвременни проучвания доказват и ролята на някои маркери на възпалението при оценка на общи сърдечно-съдов риск, като например С-реактивен протеин (CRP), липопротеин-асоциирана фосфолипаза А2, високите нива на пикочна киселина (хиперурикемия), някои други подлежащи заболявания (болести на щитовидната жлеза, хормонален дисбаланс, онкологични заболявания, автоимунни процеси и други), както и хроничен стрес, злоупотреба с достъпни без рецепта медикаменти (особено обезболяващи средства, добавки с недоказан състав), излагане на замърсители и други

В зависимост от наличието или липсата на доказани рискови фактори сърдечно-съдовият риск се определя като нисък, умерен, висок или много висок, като в зависимост от получения резултат се изготвя и индивидуален терапевтичен план, съобразен с особеностите при конкретния пациент.

Адекватният контрол на стойностите на артериалното налягане води до намаляване честотата на усложненията в значителна степен, като е изчислена редукция на риска от инсулт с 35 до 50 процента, намаляване риска от развитие на исхемичната болест на сърцето с 20 до 25 процента.