23. Пост-ковид синдром

Понастоящем не може да се прогнозира кои пациенти е по-вероятно да развият пост-ковид симптоми.
Хора, които са само леко засегнати от COVID-19, е възможно да имат персистиращи симптоми, а хора, които са били тежко болни, могат да се въстановят напълно след два месеца.

Синдромът след COVID може да се наблюдава както при хора, които са потърсили спешна медицинска помощ поради тежка симптоматика или които са имали симптоми, които изискват кратък престой в болница, но така и при хора, които са били с леки симптоми и са се лекували у дома. Важно е да се отбележи, че е възможно това да са хора, които не са се нуждаели от грижи от специалист по време на действителното си заболяване, но сега може да потърсят специализирани грижи, тъй като тези персистиращи симптоми продължават да влияят на ежедневието им.

Някои проучвания показват, че само 10% от хората с коронавирусната инфекция ще имат пост-ковид синдром, докато други проучвания показват много по-високи проценти - някои дори предполагат, че до 70% от хората изпитват постоянни симптоми.

Все пак се предполага, че хора, изложени на по-висок риск от развитие на пост-ковид синдром, са:

• на възраст над 50 години
• преживели по-тежка форма на COVID-19
• с подлежащи здравословни състояния, особено сърдечно-белодробни проблеми, хипертония, диабет или затлъстяване

Индивидите с пост-ковид синдром включват две групи хора, засегнати от вируса:

• Хора с някакво трайно увреждане на белите дробове, сърцето, бъбреците или мозъка, което може да повлияе на способността им да функционират.
• Хора, които продължават да изпитват изтощителни симптоми, въпреки че не се забелязват увреждания на тези органи.

Както самият COVID-19 може да прояви с редица симптоми, така и синдромът след COVID-19. Все още не са известни дългосрочните последствия на тези ефекти.

Най-често съобщаваните персистиращи симптоми на пост-ковид синдрома включват:

• Умора
• Задух / Затруднено дишане
• Кашлица
• Болки в ставите
• Болка в гръдната област

Други докладвани дълготрайни симптоми включват:

• "Мозъчна мъгла" - затруднения в мисловната дейност, неспособност за концентрация и нарушена памет
• Загуба или нарушение на мириса и/или вкуса (аносмия или паросмия)
• Сърцебиене
• Мускулна болка
• Главоболие
• Депресия
• Интермитентна треска
• Проблеми със съня
• Обрив
• Косопад

Мозъчната мъгла сама по себе си не е медицинско състояние, а по-скоро симптом. Това е вид когнитивна дисфункция и засяга различни психични процеси, включваща проблеми с паметта, нарушена мисловна дейност, лоша концентрация, невъзможност за фокусиране. Някои хора я описват и като умствена умора. В зависимост от тежестта на мозъчната мъгла, тя може да попречи на работата или училището.

Експертите не са сигурни колко време могат да персистират тези симптоми, но е ясно, че при някои хора те могат да продължат поне шест месеца или повече. Проявите на тези симптоми са интересни и донякъде уникални. Например, изследване с ЯМР установява миокардит при някои от тези хора, което показва, че сърдечният мускул може да остане възпален няколко месеца, дори ако свързаните със сърцето симптоми не са били преобладаващи по време на заболяването.

Все още са неясни също причината и дългосрочните последици от тези продължителни симптоми. Не е известно защо се появява синдром след COVID, но хипотезите варират от скрити области на инфекция до продължителен възпалителен отговор. Също така не е ясно какви могат да бъдат дългосрочните последствия от тези персистиращи симптоми, но се знае със сигурност, че този синдром със сигурност може да повлияе на качеството на живот.

Много дългосрочни ефекти на COVID-19 все още не са известни.

Въпреки че COVID-19 се разглежда като заболяване, което засяга предимно белите дробове, може да увреди и много други органи. Това увреждане на органи може да увеличи риска от дългосрочни здравословни проблеми.

Органи и системи, които могат да бъдат засегнати при пост-ковид синдрома, включват:

Сърдечно-съдова система

Пост-ковид ефектите върху сърцето и кръвоносната система могат да бъдат животозастрашаващи и трудни за лечение, особено при пациенти със съществуващи сърдечни заболявания. Лекарите са забелязали, че дори след вече отрицателен тест за COVID-19 някои пациенти са били с хронична умора, абнормен сърдечен ритъм, сърцебиене, болка в гръдната област и трайно увреждане на сърдечния мускул (находка при образни изследвания). Това допринася за повишаване на риска от развитие на сърдечна недостатъчност и други усложнения като кардиомиопатия в бъдеще. Трайно увреждане на сърцето се е установило и при хора, които са имали само леки симптоми на COVID-19.

Другото важно наблюдение, направено при пациенти с COVID-19, е образуването на кръвни съсиреци - докато големите съсиреци могат директно да допринесат за инфаркти и инсулти, по-малките съсиреци могат да се придвижат до черния дроб, бъбреците, белите дробове, краката и т.н. и да причинят значителни увреждания.

Дихателна система

Някои пациенти, които се възстановяват от COVID-19, се оплакват от постоянна умора, задух и необходимост от дълбоко вдишване, което пречи на способностите им да изпълняват дори малки рутинни задачи. Това може да се дължи на дълготрайно увреждане на малките въздушни торбички (алвеоли) и белодробната тъкан. Фиброзата, образувана в белия дроб в резултат на възпалителните промени по време на заболяването, могат да доведат до дългосрочни проблеми с дишането.

Мозък

Някои пациенти, които са прекарали COVID-19, са развили инсулти, гърчове и леко до тежко възпаление в мозъка, което води до дългосрочни въздействия. Някои пациенти, които се възстановяват с леки симптоми, съобщават за обърканост, т.нар. "мозъчна мъгла", замаяност, замъглено зрение, неспособност за фокусиране и т.н.

Учените смятат, че COVID-19 може дори да причини временна парализа (синдром на Guillain-Barre) и да увеличи рисковете от развитие на болестта на Паркинсон и Алцхаймер при някои пациенти.

Бъбреци

Друг нарастващ проблем е нарушената бъбречна функция, която се наблюдава при хоспитализирани пациенти и дори при изписани. Наличието на високо кръвно налягане и диабет допълнително повишава риска от развитие на бъбречна дисфункция след COVID.

Пациентите са били с олигурия (отделяне на малко количество урина), рядко уриниране и понякога уврежданията са изисквали диализа. Увреждането на бъбреците, което се наблюдава дори при по-млади пациенти или пациенти без анамнеза за бъбречно заболяване, се дължи до голяма степен на директна атака от вируса, ниски нива на кислород в кръвта, цитокинова буря и кръвни съсиреци, които могат да запушат бъбреците.

Черен дроб

Увреждането на черния дроб е следствие от вирусна репликация и увреждане на чернодробната тъкан по време на инфекцията. При пациентите, приети с умерен до тежък COVID-19, са установени повишени нива на чернодробните ензими и нарушена чернодробна функция. Ретроспективно проучване в Китай отбелязва, че над една трета от пациентите, хоспитализирани за COVID-19, са имали нарушена чернодробна функция, като по-висока честата е наблюдавана при мъжете.

Установено е, че при някои пациенти не се възстановяват нормалните стойности при изследване за чернодробната функция дори след възстановяване от COVID-19. Това също може да се отдаде на цитокинова буря, свързани с пневмония ниски нива на кислород и странични ефекти на лекарства, използвани за лечение на инфекцията.

Храносмилателна система

COVID-19 може потенциално да наруши абсорбцията на хранителни вещества от стомашно-чревния тракт, което затруднява усвояването от тялото на основни хранителни вещества и електролити.

Много пациенти често се оплакват от гадене, дискомфорт в коремната област, загуба на апетит, постоянна диария и симптоми на гастрит след възстановяване от COVID, което затруднява връщането към нормалния хранителен режим. Въпреки че това е предимно временно, при някои пациенти са наблюдавани усложнения като стомашно-чревно кървене.

Психика, проблеми с настроението и умората

Хората, които имат тежки симптоми на COVID-19, често трябва да бъдат лекувани в отделение за интензивно лечение на болница на механична вентилация. Просто оцеляването от това преживяване може да увеличи вероятността от развитие по-късно на синдром на посттравматично стресово разстройство, депресия и тревожност.

Тъй като е трудно да се предвидят дългосрочни прогноза и изход от новия вирус COVID-19, учените разглеждат дългосрочните ефекти, наблюдавани при свързани вируси, като вируса, който причинява тежък остър респираторен синдром (SARS).

Много хора, които са се възстановили от SARS, продължават да развиват синдром на хроничната умора, комплексно разстройство, характеризиращо се с прекомерна умора, която се влошава при физическа или умствена активност, но не се подобрява с почивка. Същото може да се отнася и за хората, които са прекарали COVID-19.

Най-добрият начин за предотвратяване на тези дългосрочни ефекти е предотвратяването на COVID-19.

Превантивните мерки, които могат да помогнат за намаляване на риска от заразяване с COVID-19, са:

• Социално дистанциране
• Носене на маска
• Избягване на тълпи или големи събирания
• Отлична хигиена на ръцете и избягване на докосване на лицето
• Избягване на затворените или лошо проветриви пространства

Изображения: freepik.com