8. Как се диагностицира?

Фокусът при разпита на отделните пациенти е поставен върху:

• епидемиологична анамнеза: посещение на рисков район, контакт с доказан заразен пациент, контакт със суспектни лица, посещение на здравно заведение, в което се лекуват заразени пациенти
• данни за общото здравословно състояние на пациента: възраст, субективни оплаквания, давност на проявите
• наличие на подлежащи заболявания: някои заболявания, като например захарен диабет, артериална хипертония, астма, хронична обструктивна белодробна болест, неоплазми, автоимунни заболявания и други, както и продължителната употреба на определени медикаменти (главно кортикостероиди, имуносупресанти, лекарства, използвани в химиотерапията и други) могат да допринесат за създаването на подходящ терен за развитие на инфекцията

Анамнестичните данни са своеобразен ориентир за необходимостта от извършване на специфични за коронавирусната инфекция тестове.

На лабораторна диагностика подлежат само суспектните за инфекцията пациенти, а не всеки с грипоподобни оплаквания и повишена телесна температура.

Физикални находки при заразени с COVID-19 лица може и да липсват (безсимптомна форма), като липсата на оплаквания не изключва възможността на безсимптомно заразоносителство.

При симптоматичните форми на инфекцията обикновено физикалният преглед установява фебрилитет в различна степен, възможно е зачервяване на гърлото, суха кашлица, установяване на промени при аускултация на белите дробове (насочващи към стартирали пневмонични изменения) и други.

Физикалният преглед има предимно ориентировъчен характер, като в комбинация с анамнестичните данни може да насочи опитния клиницист към назначаване на съответните специфични лабораторни тестове.

С най-високо информативно значение и практически потвърждаване на диагнозата са различните лабораторни тестове.

Във връзка с често идентичните прояви на коронавирусната инфекция и сезонния грип, изследване за COVID-19 се назначава само при налични епидемиологични данни, характерни симптоми и отрицателен тест за грип.

Лабораторните методи за диагностика на COVID-19 са базирани в две направления, а именно детекция на самия вирус или детекция на адаптивния имунен отговор на организма спрямо вируса (изработени специфични антитела).

Най-често се използват стандартните тестове, изследващи секрет от горни дихателни пътища, а в епидемична обстановка приложение намират и бързите тестове, при които като материал за изследване се използва кръв. При хоспитализирани пациенти в тежко общо състояние с висока информативна стойност са резултатите от изследването на материал от долни дихателни пътища.

Най-общо за откриване и потвърждаване на коронавирусната инфекция се назначават:

Изследване на материал от горните дихателни пътища

Тестът се извършва с помощта на полимеразноверижна реакция (PCR) и нейния най-нов вариант RT-PCR (real time PCR). С помощта на специален тампон и в стерилни условия се взима секрет (назофарингеален секрет, орофарингеален секрет, назална промивка или назофарингеален аспират).

Тестът е напълно безболезнен и високо информативен, като резултатите отчитат наличие на COVID-19 към момента на изследването (не засичат прекарана наскоро инфекция).

Резултатите от теста обикновено са готови в рамките на 24 до 48 часа. Наличието на еднократен отрицателен резултат при суспектни пациенти не изключва възможността от заразяване с коронавирус и налага повторно изследване или използване на някои от другите диагностични методи.

Изследване на материал от долни дихателни пътища

Отново се използва методиката RT-PCR, като резултатите са изключително достоверни, тъй като материалът за изследване (храчка, ендотрахеален аспират, бронхоалвеоларен лаваж) е от потенциалното огнище на инфекцията, а именно долния респираторен тракт. Манипулацията не се извършва рутинно при всеки пациент, а се прилага само при лица с пневмония или развили някое от другите респираторни усложнения на болестта.

Изследване на кръв

Разработените бързи тестове за откриване на коронавирусната инфекция са на принципа на детекция на налични циркулиращи антитела (IgM, IgG) срещу причинителя на коронавирусната инфекция.

По същество представляват серологични изследвания, като за постигане на висока достоверност на резултатите се препоръчва вземане на двойни серумни проби, като едната е от острата фаза на болестта, а другата във възстановителната фаза (след отшумяване на острите прояви).

Резултатите са готови в рамките на няколко минути, а позитивните резултати насочват към налична или прекарана наскоро инфекция и изработени от организма специфични антитела

Комбинирани тестове

Разработени са комбинирани тестове, при които пациентът се изследва за налична инфекция с коронавирус или с причинителите на сезонния грип (грип А и грип В), като този вид китове са изключително удобни за извършване в епидемична обстановка и подпомагат разграничаването на отделните заболявания.

Независимо от избора на методика, пробите следва да се вземат само в стерилни условия и налични подходящи предпазни средства за медицинския персонал. Всяко пробонабиране и изследване на суспектни пациенти следва да се извършва в подходящо оборудвани за целта лаборатории и стриктно спазване на препоръките за превенция на разпространението на заразата от медицинския персонал.

Изборът на конкретна методика и тест се определя от етапа на прогресия на инфекцията, в който се открива пациентът. Така например откриване на антитела в кръвта се очаква след средно три до пет дни от появата на симптомите, поради което бързият тест се назначава при лица с давност от поне три дни на суспектните за инфекцията признаци. Концентрацията на антитела в кръвта е и маркер за определяне и проследяване на прогресията на болестта.

Отделните тестове показват различни предимства и недостатъци, като все още липса разработен перфектен диагностичен метод със стопроцентова информативност при всички пациенти. Именно поради тази причина тълкуването на резултатите се осъществява на фона на отделните тестове и състоянието на пациента.

За скрининг на голям брой пациенти удобна методика е RT-PCR с материал от горни дихателни пътища или храчка.

Отчитане на резултатите

При суспектни пациенти стандартно се извършва RT-PCR, като следва да се имат предвид особеностите при негативен резултат. Негативен RT-PCR на фона на позитивно изследване за антитела от типа IgM насочва към възможна детекция на болестта в ранните стадии и фалшиво негативни резултати от изследването на респираторен материал.

Негативен RT-PCR на фона на позитивен серологичен тест за IgM и IgG показва, че пациентът вероятно е във възстановителната фаза или RT-PCR е фалшиво негативен и инфекцията е в разгара си.

Позитивният серологичен тест за IgM обикновено говори за активна фаза на болестта и налага предприемане на съответните мерки за изолация и лечение на пациента.

Позитивният серологичен тест за антитела от типа IgG е необходимо да се коментира на фона на получените резултати за IgM и RT-PCR, тъй като насочва както към начална фаза на болестта, така и към активна (пик на инфекцията), но и към възстановителната фаза.

Резултатите от всички проведени тестове следва да се отчитат на фона на общото здравословно състояние на пациента.

Цел на изследването за коронавирус

Основните цели на изследването за коронавирус включват:

• откриване на заразените лица без изявени симптоми и поставянето им под карантина
• диагностициране на заразените лица с проявени симптоми и последващо хоспитализиране на тежките форми и поставяне под карантина на леките форми
• проследяване прогресията на болестта
• статистически анализ за броя заразени лица с цел предприемане на съответните мерки в условията на епидемия и/или пандемия

Изследването на суспектните пациенти (със съответната епидемиологична анамнеза или развита симптоматика) е ключов момент за ограничаване разпространението на инфекцията. Изолирането на заразените лица намалява разпространението на вируса и спомага за ефективната борба срещу него.