11. Последващи грижи за пациентите, излекувани от COVID19

Рехабилитацията сред пациентите, излекувани от коронавирусната инфекция, включва разнообразие от мерки и средства в зависимост от нуждите на пациентите, наличието на развили се усложнения в хода на болестта или в резултат от лечебните мероприятия.

С най-голямо значение е пулмоналната (белодробна) рехабилитация, насочена към подобряване състоянието на пациентите, развили усложнения след трахеостомия, интубация или другите лечебни и реанимационни мерки, приложени за лечение на болестта. Прилагат се мерки за намаляване риска от развитие на усложнения (например рани и язви след трахеостомия) или облекчаване на проявите при развили се вече такива (например дисфагия, хронична кашлица, белодробна фиброза).

Сърдечно-съдовите рехабилитационни мерки са насочени към подобряване състоянието на пациентите, развили в резултат от инфекцията сърдечна недостатъчност, аритмия, периферна съдова болест и други усложнения.

В комплексните мерки се включват и такива, насочени към възстановяване на развила се в хода на болестта невропатия, последици от продължителното залежаване при хоспитализирани пациенти (мускулна слабост) и други.

Мерките включват:

• лекарствена терапия: назначават се в зависимост от симптомите и оплакванията при отделните пациенти медикаменти от различни групи, като най-често това са подходящи аналгетици (обезболяващи), антитусивни средства (лекарства за лечение на суха кашлица), антипиретици (лекарства за понижаване на температурата при персистиращ фебрилитет с неясна етиология), противовъзпалителни средства, антибиотици (при риск или данни за вторична бактериална инфекция) и други
• хранителни добавки: по преценка на лекуващия лекар могат да се назначат различни витамини, минерали, аминокиселини, мастни киселини, лечебни растения, билки и други за подобряване на цялостното състояние, ускоряване на възстановителните процеси, подпомагане на имунната система
• физиотерапия: в зависимост от общото състояние и потребности на пациентите могат да се назначат различни физиотерапевтични процедури, като например ултразвукова терапия, лечебен масаж, калолечение, курортотерапия, лечебна гимнастика и други
• пълноценно хранене: при някои пациенти се налага спазване на определен диетичен режим в първите няколко дни или седмици след изписване от лечебното заведение. Пълноценното и здравословно хранене играе важна роля за оптималното възстановяване на преболедувалите коронавирусната инфекция, като от една страна възстановява запасите на тялото от витамини и минерали, а от друга съдейства за укрепване на имунната активност и защита

Комплексните мерки и индивидуален подход подпомагат грижата за пациентите и задоволяване на техните потребности на физическо ниво, като по преценка на специалистите излекуваните подлежат на профилактични прегледи през различен интервал от време.

Заразяването в хода на пандемията от COVID19, хоспитализацията и последващите, често изключително стресиращи за пациентите, дни, прекарани в лечебното заведение, реанимационни мероприятия и мерки за спасяване на живота и лечение на инфекцията често предизвикват у пациентите различни по вид емоционални реакции, често продължаващи седмици и месеци наред след успешното лечение.

При много от пациентите се развива характерната за посттравматичен стрес картина, тревожност, депресивни епизоди, когнитивен спад, безсъние, кошмарни съновидения и други.

Индивидуалният подход при всеки отделен пациент е в основата на доброто обгрижване на излекуваните пациенти, но много от тях няма да признаят или не подозират за наличието на подобни проблеми и отклонения. Ролята на клиницистите, социалните работници и психолози в подобна ситуация е ключова, като в рамките на пандемията тяхната помощ е от изключително значение.

За разкриване естеството на проблема при всеки конкретен пациент е необходим задълбочен разпит, преглед и коментар с неговите близки, които биха забелязали промените в поведението му.

След уточняване на наличния проблем се изготвя индивидуален терапевтичен план и мерки за неговото елиминиране, като това може да включва:

• медикаментозно лечение: тревожността, депресията, безсънието и много от другите, настъпили отклонения, се повлияват бързо и ефективно от подходяща лекарствена терапия, като се прилагат подходящи антидепресанти, анксиолитици, седативни и сънотворни средства и други по преценка на лекуващия лекар. Изключително важно е спазването на препоръчаните дози и продължителност на терапията и превантивни мерки за намаляване риска от евентуални странични реакции
• хранителни добавки: хранителните добавки често се назначават като допълнителна терапия при по-тежки разстройства или като основна терапия при наличие на леки прояви. Подборът на конкретния препарат е от голямо значение, като се съблюдават неговият състав (предпочитат се комбинираните препарати, съдържащи подходящи витамини, минерали, билки и други) и съдържащите се в него концентрации от съответните лечебни субстанции
• психотерапия: психотерапията, включително и когнитивната поведенческа терапия и трудовата терапия, могат да намерят широко приложение за допълнително обгрижване на пациентите, излекувани от коронавирусната инфекция. Прилагат се както в хода на психическата рехабилитация, така и в хода на физическата (например трудовата терапия може да се приложи за подобряване на баланса, координацията и фината моторика при пациенти, развили тежки неврологични усложнения). В зависимост от предпочитанията на пациента се провеждат индивидуални или групови сеанси, като тяхната продължителност обикновено е в рамките на един час, а броят сеанси, от които се нуждае даден пациент за настъпване на благоприятен ефект, се определя индивидуално

В зависимост от състоянието на пациентите могат да се назначат и различни техники за релаксация, медитация, дихателни упражнения и други за справяне с емоционалното напрежение и психическо натоварване. Спокойната и здравословна семейна среда, пълноценно хранене и елиминиране на стреса подпомагат срещу борбата с безсънието, кошмарите, тревожността.

При пациентите, прекарали няколко седмици в реанимацията и преживели стреса на животоспасяващите мероприятия, често се налага допълнителна социална подкрепа. При наличие на роднини и познати, които могат да се включат активно, последните следва да подпомагат в първите няколко дни и седмици след изписването в битовите задължения (пране, чистене, готвене). При липса на роднини и познати могат да се назначат социални работници, а при нужда от лечение в домашни условия могат да се назначат и медицински специалисти, за подпомагане на битовите дейности и социална ангажираност.

Изолацията на пациентите е крайно непрепоръчителна, тъй като крие риск от развитие на тежко депресивно разстройство и допълнително влошаване на психичния и емоционалния фон.

В различните държави са налице специални програми за подкрепа на пациентите, като повече информация може да получите от съответните лечебни заведения.

Семейната среда играе важна роля, като от една страна участва активно в социализацията на преболедувалите, но от друга страна подпомага и тяхното психично и емоционално възстановяване.