13. Какво представлява грипният вирус?

В следващото описание грипът е представен в обобщен и разбираем вид, насочен към практическото му разпознаване. Подробната медицинска характеристика на вируса и механизмите му на действие са разгледани в енциклопедичната секция на Medpedia.

Грипът е остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология, което се изявява с повишена температура, кашлица, главоболие и миалгии (болки в мускулите). Разпространява се лесно от човек на човек, циркулира по целия свят и може да засегне всеки - от най-малките до старите хора и да причини епидемии и пандемии (големи епидемии, обхващащи целия свят). Болестта е известна от древността. Има данни, че досега човечеството е преживяло над 30 пандемии, като само през миналия век те са три. Най-сериозната от тях, т.нар. "испански грип", възникнал през 1918 год., е довела до смъртта на 20-50 млн. души.

Грипният вирус принадлежи към семейство Orthomyxoviridae, който има само един род - Influenzavirus, включващ вирусите на причиняващи заболяване при хората, бозайниците и птиците. Някои от грипните щамове са видово специфични (заразяват само определен вид животно или само хората), но има и щамове на грипа, които могат да се разпространят от животински видове към хората. Известни са три типа грипни вируси - тип А, тип В и С. Грипните вируси тип С, макар и сходни по морфология, се отличават от другите 2 типа по антигенните си и други основни свойства. Грип С се проявява спорадично и води до респираторно заболяване с леко протичане.

Вирусите, които причиняват сезонни епидемии, са от тип А и тип В. Най-изменчиви са грипните вируси тип А.

Грипните вируси са РНК-вируси (наследствената информация се съхранява в РНК) със сферична форма. Техният геном (цялата наследствена информация на вируса) е разделен на 8 отделни фрагмента, което допуска големи възможности за генетични вариации. Обвит е с липидна обвивка, съдържаща два специфични гликопротеина, които се издават на повърхността като "шипчета" - хемаглутинин (H) и невраминидаза (N). Хемаглутининът служи за прикрепване на вируса към клетките. Невраминидазата улеснява проникването на вируса в клетката, а също така участва и в по-късния стадий на напускане на инфектираната клетка.

Грипните вируси са развили множество механизми за промяна в своите обвивачни гликопротеини, така че да избягват защитата на организма. Хемаглутининът е най-пластичната и изменчива компонента на вирус А. Невраминидазата се променя също, но по-малко интензивно. Установени са 16 типа хемаглутинини и 9 типа невраминидази. За означаването на грипните вируси от тип А се посочват установените типове N и H. Възможни са множество комбинациите на различните Н и N, т.е. има потенциал за много подтипове на грип.

В последните 50 години повечето от грипните заболявания при човека са били причинени от щамове с 3 от субтипа на хемаглутинина (Н1, Н2, Н3) и 2 от типовете на невраминидазата (N1, N2). Съвременното обозначение на грипните вируси посочва и мястото, където първо е изолиран вирусът и годината на изолирането му. Характерна особеност на грипните вируси е способността им да се променят. Така те могат да преодолеят защитата на организма.

Хемаглутининът е най-изменчива компонента на вирус А. Невраминидазата също се променя, но по-малко интензивно. Малките промени в гените за хемаглутинин и невраминидаза и се наричат антигенен дрифт.  Дрифт възниква в рамките на отделен подтип и може да доведе до промяна във вирулентността. Големите промени, наричани антигенен шифт, са резултат от пренареждане на гени, осъществяващо се между 2 различни щама вируси вероятно при условия на смесена инфекция (например инфектиране в един организъм с човешки и птичи вирус). Така могат да възникнат по-вирулентен щам, който е по-смъртоносен, и се разпространява по-бързо. Те са причинители на грипните пандемии.