13. Как да се предпазим от грип?

Като неспецифични се определят всички онези ежедневни превантивни мерки, посредством които се повишава общото ниво на имунна защита:

Избягвайте близък контакт

Опитвайте се да избягвате близък контакт с болни хора. Носете маска при контакт с тях.

Когато сте болни, запазвайте разстояние от другите, за да ги предпазите от разболяване.

Останете вкъщи, когато сте болни

Ако е възможно, останете вкъщи и не ходете на работа или училище, когато сте болни. Това ще помогне да предотвратите разпространението на заболяването сред другите. Световната здравна организация препоръчва да останете вкъщи най-малко 24 часа след преминаване на високата температура, освен ако не се нуждаете от медицинска помощ. (Треската трябва да е изчезнала, без да се използва лекарство за намаляване на температурата.)

Покривайте устата и носа си

Носете маска, ако се намирате в близост до болен от грип.

Покривайте устата и носа си с кърпичка, когато кашляте или кихате. Това може да намали риска от разболяване на околните. Хвърлете кърпичката в кошчето, след като я използвате.

Почиствайте ръцете си

Честото измиване на ръцете ще Ви предпази от микроби. Честото миене на ръцете, особено в епидемична обстановка, предпазва както Вас самите, така и околните.

Ако няма на разположение сапун и вода, използвайте антибактериален гел или кърпички на алкохолна основа. Алкохолът е ефективен дезинфекционен агент срещу грипните вируси.

Избягвайте да докосвате очите, носа и устата си

Микробите често се разпространяват при контакт на индивида с предмет или повърхност, заразени с тях, и след това докосване на очите, носа или устата.

Правете други здравословни навици

Почиствайте и дезинфекцирайте често докосваните повърхности у дома, работното място или училище, особено когато някой е болен. Спете достатъчно, бъдете физически активни, намалете стреса, пийте много течности и яжте питателна, богата на витамини храна. Поставяйте си за цел да не се преуморявате или стресирате. Доказана е връзката стрес - простудни заболявания, а в съответната епидемична обстановка – грип. Не претопляйте дома си и проветрявайте редовно помещенията. Подобрете въздушния поток в жилищното пространство, като отваряте прозорците.

Ключ в профилактиката на грипа е противогрипната ваксина. Този тип профилактика се определя като специфична.

Световната здравна организация (СЗО) препоръчва противогрипната ваксина като първата и най-важна стъпка в защитата от грипни вируси. Въпреки че има много различни грипни вируси, противогрипната ваксина предпазва от вируси, които според изследванията ще бъдат най-чести. Всяка година учените работят, за да идентифицират вирусните щамове, които смятат, че ще причинят най-много заболеваемост, и се създава нова ваксина въз основа на препоръките им.

Противогрипната ваксина може да намали заболеваемостта от грип, посещенията при лекаря, пропуснатата работа и училище поради грипа, както и да предотврати хоспитализациите, свързани с грипа. Заболеваемостта и смъртността от грип могат да бъдат в голяма степен предотвратени посредством ежегодната противогрипна ваксинация.

Препоръчително е всеки индивид, навършил 6-месечна възраст, да бъде ваксиниран с противогрипна ваксина всяка година, преди да се появи грипната епидемия. СЗО препоръчва да бъдете ваксинирани до края на октомври, ако е възможно.

Ваксинирането на високорискови лица е особено важно, за да се намали опасността от тежко заболяване. Хора, изложени на висок риск от заболяване и/или развитие на усложнения в резултат на инфекцията включват:

• Бременни жени
• Деца под 5-годишна възраст, особено под 2-годишна възраст
• Хора над 65-годишна възраст
• Хора с хронични заболявания – белодробни заболявания, сърдечно-съдови заболявания, диабет и др.
• Имуносупресирани индивиди вследствие на заболявания или терапия
• Хора от социалните домове
• Здравни работници, работещи в аптеки и пр.

Ваксинирането е важно също за здравните работници и други хора, които живеят или се грижат за хора с висок риск, за да не разпространяват грип сред тях.

Децата на възраст под 6 месеца са изложени на висок риск от сериозно грипно заболяване, но са твърде малки, за да бъдат ваксинирани. Хората, които се грижат за кърмачета, трябва да бъдат ваксинирани.

За специфична профилактика се използват 2 вида противогрипни ваксини: жива и убита.

Живата противогрипна ваксина е вирусна суспензия от атенюирани вируси (А и В). Атенюираните вируси запазват своята способност да се размножават в епителните клетки на горните дихателни пътища и да предизвикват създаване на имунитет, без да причиняват заболяване. Прилага се аерозолно в носа дву- или трикратно през 15 дни. Създаденият имунитет е с продължителност от 6 месеца до 1 година. Може да се прилага на лица от 2 до 49 години.

Убитата ваксина съдържа висока концентрация от епидемични варианти на вирусите на грипа А и В, убити с формалин и топлина. Прилага се вътрекожно или подкожно. Имунизираните придобиват антитела. Съвременните ваксини са високо пречистени и съдържат Н и N антигените на актуалния за сезона щам, спрямо който организмът изработва протективни антитела.

Противогрипните ваксини се изготвят на базата на информация за текущо циркулиращите вирусни щамове. Добре е да се приложи преди сезона на повишена заболеваемост от грип.

Поради бързата изменчивост на антигенния строеж на грипните вируси не е напълно решен въпросът за задоволителната ефективност на ваксината. Върху нея влияят както честите мутации на вируса, така и индивидуалните особености на човешкия организъм.

Съществуват две причини за ежегодна ваксинация:

1. Фактът, че грипните вируси постоянно мутират чрез механизмите на антигенен шифт и антигенен дрифт.
2. Антителата, произведени от организма, намаляват постепенно – след шестия месец намаляват наполовина.

При здрави хора усложненията от противогрипната ваксина са редки и преди всичко локални (оток, зачервяване и болка на инжекционното място), но съществуват определени групи хора или обстоятелства, когато ваксинация не бива да се прави:

• При хора с алергия към яйца, тъй като вирусът се култивира на кокоши ембриони
• При хора с активни инфекции или хронични заболявания на нервната система
• При деца под 6-месечна възраст
• При хора с бурни алергични реакции към други ваксини
• Остро респираторно заболяване