Грип: птичи грип а (н5n1)

Птичият грипен вирус А (Н5N1) причинява инфекция, която засяга най-често дивите птици. Инфекцията може да се разпространи и сред домашните птици (кокошки, патици, гъски и други). Заразените птици отделят вируса със слюнката, носния секрет и изпражненията си, като по този начин интензивно го разпространяват сред възприемчивите здрави птици. В редки засега случаи вирусът може да предизвика заболяване и при хора, имали директен контакт с болни птици.

Източникът на зараза за човека са птиците, носители на вируса – домашни (кокошки, патици) и диви (главно водоплаващи – патици и гъски). Патиците могат да бъдат източник на инфекция дори и когато са напълно здрави.

Първият случай на човек, заразен от птичи грип е регистриран в Хонг Конг през 1997 г. След епидемичното му разпространение в Азия хиляди хора се разболяват, като смъртността е много висока.

Заразяването на хора с грипния вирус А (Н5N1) може да причини тежко заболяване и смърт. Хората могат да се заразят с вируса чрез:

Директен контакт с инфектираните птици (болни или носители на вируса). Най-често това става при по-продължителни и интензивни контакти (грижи за домашни птици и други)
Контакт със замърсени от птиците предмети и повърхности
Контакт със секреции и птичи тор, където концентрацията на вируса е много висока

Заразяването на хора става най-често посредством замърсени ръце, по-рядко – при директно попадане на пръски, съдържащи вируса върху лигавиците или при вдишването му. Счита се, че известен риск съществува и при консумиране на продукти от птичи произход, които не са обработени термично. Няма данни за възникване на заболявания при хора след консумация на обработени птиче месо и яйца, защото птичите грипни вируси загиват при термичната обработка на храната.

Риск за развитие на птичи грип има при:

Работещи в птицеферми
Работещи със суровини от птици
Пътуващи в страни, засегнати от птичи грип
Консумиращи необработени термично птичи продукти
Хора, които са били в контакт със заразена птица

Инфекцията с Н5N1 вирус протича с характерните за болестта грип симптоми:

Повишена температура
Кашлица (най-често суха) и затруднено дишане
Хрема
Общо неразположение и отпадналост
Мускулни болки
Главоболие
Диария
Възпалено гърло

Възможно е развитие на конюнктивит.

Необходимо е да се направи задължителна консултация с личния лекар или със специалист по инфекциозни болести при възникване на заболяване с температура, кашлица, затруднено дишане при хора, които са били в контакт с болни или съмнително болни птици.

Потенциалните усложнения на птичия грип включват:

Пневмония
Сепсис
Органна недостатъчност

Пневмонията вследствие на птичи грип протича агресивно и води до развитието на т.нар. остър респираторен дистрес синдром.

Прогнозата на птичия грип е лоша - близо 60% от болните развиват усложнения и умират.

Засега специфичната профилактика на птичия грип чрез ваксина е ограничено - прилага се главно за рискови контингенти. Предпазването от заболяване включва комплекс от неспецифични мерки:

Да се избягват директни контакти, когато това е възможно, с живи и видимо здрави, болни или умрели домашни птици.
Да не се пипат предмети и повърхности, замърсени с птичи изпражнения или секреции.
Да се избягват всякакви контакти с диви птици. Във връзка с риска от носителство на грипния вирус А (Н5N1) сред дивите водоплаващи птици стриктно да се спазва забраната за ловуването им.
Да се спазва много добра лична хигиена, най-вече често и внимателно измиване на ръцете със сапун и вода в продължение на 15-20 секунди.
При липса на условия за миене може да се използват влажни хигиенни кърпички или дезинфектанти за ръце.
Да не се консумират сурови или полусурови птиче месо или продукти от птичи произход. При приготвяне на храната всички продукти от птичи произход, включително и яйцата, трябва да бъдат много добре термично обработени (при достатъчно висока температура и достатъчно дълго време), което гарантира унищожаването на вируса на птичия грип.
Да се спазват следните мерки от страна на болните с цел предпазване на близките им хора: редовно измиване на ръцете; използване на марлена маска (по възможност); закриване на устата с ръка при кашляне и използване на еднократни носни кърпи, които могат да се изгарят.

Лечението на птичия грип е принципно същото като на всяка друга грипна инфекция, що се отнася до симптоматичните средства - антипиретици, средства против кашлица и хрема, витамини, както и подходящ домашен или (в случай на тежко протичащо заболяване) болничен режим.

Специфичната противовирусна терапия на птичия грип се осъществява с Oseltamivir и Zanamivir, като е наложително да стартира в първите 48 часа.

Следва: Исторически данни за грипа