19. Как се диагностицира грип?

Диагнозата грип не може да се постави само по симптомите, защото те често приличат на други вирусни инфекции. Обикновено лекарят я поставя въз основа на:

• клинична картина - внезапно начало, висока температура (често над 38-39 °C), силни мускулни и ставни болки, главоболие, отпадналост, суха кашлица и възпалено гърло
• епидемиологична обстановка - ако в момента има сезонна грипна епидемия, вероятността симптомите да се дължат на грип е по-голяма
• лабораторно потвърждение (при нужда) - бърз антигенен тест за грип, PCR тест за грип (най-точен), по-рядко други вирусологични изследвания

Лабораторните тестове са особено полезни при хора с тежко протичане, при хоспитализирани пациенти или при хора с висок риск от усложнения.

Наличие на интоксикация, температура, кашлица, главоболие и мускулни болки в подходящ есенно-зимен сезон, съчетано с епидемиологични данни за нарастващо отсъствие на децата от училище или възрастните от работните им места, е много подозрителен за грип. Водещо значение за поставянето на диагнозата има токсиинфекциозният синдром, неприсъщ за останалите сезонни респираторни вирусни инфекции.

RT-PCR (полимеразна верижна реакция с обратна транскрипция) е най-чувствителният и най-специфичен метод за диагностика на грип. Материалът за изследване:

• назофарингеален секрет (тампон от носоглътката)
• назален или гърлен секрет
• при тежко болни - материал от долните дихателни пътища

Предимствата на това изследване:

• открива грип А и В
• може да определи подтипа на вируса (например A(H1N1) или A(H3N2))
• открива много малки количества вирус

Това е класически, много чувствителен метод за поставяне на диагноза на грипа. Изолирането на вируса става за 3-5 дни. Материалът за изследване трябва да бъде взет най-много до третия ден от началото на заболяването.

Най-често за диагноза се прибягва до серологични реакции (изследване на кръв от болен) - РЗХА реакция за задържане на хемаглутинацията или реакция на Хърст), РСК (реакция за свързване на комплемента) и вируснеутрализираща реакция. За целта се изследват двойни серумни проби: едната, взета в първите 1-3 дни от заболяването, а втората - в края на втората или през третата седмица от началото на заболяването. За доказателни се приемат случаите с четирикратно и по-високо нарастване на титъра на антителата във втората серумна проба.

С помощта на РЗХА се определя кой антигенен вариант е предизвикал заболяването, а с РСК - неговата типова (А, В, С) принадлежност.

Напоследък за бърза диагноза на грипа се прилага имунофлуоресцентният метод, както и непряка ELISA.