11. Как се диагностицира грип?

Наличие на интоксикация, температура, кашлица, главоболие и мускулни болки в подходящ есенно-зимен сезон, съчетано с епидемиологични данни за нарастващо отсъствие на децата от училище или възрастните от работните им места, е много подозрителен за грип. Водещо значение за поставянето на диагнозата има токсиинфекциозният синдром, неприсъщ за останалите сезонни респираторни вирусни инфекции.

За изолиране на вируса се използват секрети от горните дихателни пътища (носогърлен смив) или бял дроб от починал, които се култивират върху тъканни култури (най-често кокоши ембриони). Това е класически, много чувствителен метод за поставяне на диагноза на грипа. Изолирането на вируса става за 3-5 дни. Материалът за изследване трябва да бъде взет най-много до третия ден от началото на заболяването.

Най-често за диагноза се прибягва до серологични реакции (изследване на кръв от болен) – РЗХА реакция за задържане на хемаглутинацията или реакция на Хърст), РСК (реакция за свързване на комплемента) и вируснеутрализираща реакция. За целта се изследват двойни серумни проби: едната, взета в първите 1-3 дни от заболяването, а втората - в края на втората или през третата седмица от началото на заболяването. За доказателни се приемат случаите с четирикратно и по-високо нарастване на титъра на антителата във втората серумна проба.

С помощта на РЗХА се определя кой антигенен вариант е предизвикал заболяването, а с РСК – неговата типова ( А, В, С) принадлежност.

Напоследък за бърза диагноза на грипа се прилага имунофлуоресцентният метод, както и непряка ELISA.

За откриване на РНК на грипния вирус в клинични материали се използва полимеразноверижна реакция (PCR) – твърде бърз и много чувствителен метод. Най-съвършеният му вариант понастоящем е RT (real time) – PCR.