8. Какви са усложненията?

Най-честото усложнение при варицела е наслагването на вторична бактериална инфекция върху варицелния кожен обрив. Наблюдава се при пет до десет процента от случаите, като при тези пациенти кожните лезии се превръщат във входна врата за развитие на различни вторични кожни инфекции.

Липсата на своевременно лечение на усложнените кожни инфекции създава предпоставки за проникване на бактериалните причинители в кръвообращението, развитие на бактериемия и засягане на различни вътрешни органи.

Най-честите причинители на вторична бактериална инфекция са стрептококи от група А (Streptococci group A) и стафилококус ауреус (Staphylococcus aureus). Възможните бактериални усложнения в хода на варицела включват:

• повърхностни вторични инфекции: импетиго (остра, силно заразна, повърхностна гнойна инфекция), фурункулоза (циреи), целулит (възпаление на съединителната тъкан), еризипел (червен вятър), лимфаденит (възпаление на лимфните възли)
• засягане на вътрешните органи: развитие на бактериална пневмония, менингит (възпаление на мозъчните обвивки), артрит, остеомиелит (гнойно възпаление на костния мозък, което се разпространява и върху костта), сепсис, шоково състояние, както и висок риск от летален изход при липса на своевременно лечение
• специфични вторични инфекции: стрептококите водят още до некротизиращ фасциит (инфекциозно възпаление на дълбоките кожни и подкожни слоеве с бърза прогресия), пиомиозит (гнойно възпаление на мускулната тъкан), гангрена (некроза на дадена тъкан), а стафилококус ауреус се асоциират с висок риск от развитие на синдром на попарената кожа, токсичен шоков синдром, перикардит и други

Развитието на тежки белодробни усложнения е сред водещите причини за тежко усложнено протичане на варицелата и висок леталитет сред някои рискови популации, като засягането на белия дроб е по-характерно за възрастните пациенти в сравнение с педиатричната популация.

Приблизително 1 на 400 възрастни пациенти с варицела развиват белодробни усложнения под формата на тежко протичаща пневмония, изискваща хоспитализация и интензивно лечение.

Белодробните усложнения се развиват след проникване на Varicella-zoster вируса в кръвообращението и достигането му до белия дроб, като варират по тежест от леко набелязани прояви до тежка, застрашаваща живота пневмония. Сред характерните симптоми се включват общо неразположение, болки в гърлото и гърдите, затруднено дишане, кашлица, добре изразен интоксикационен синдром (висока температура, болки в мускулите, умора, слабост и други) в комбинация с характерния обрив.

Изложени на по-висок риск от белодробни усложнения и тежко протичане са бременните жени, лицата с имунен дефицит, лица, при които първичната инфекция се развива след 15 годишна възраст, недоносени новородени, както и при вътреболнично заразяване на полиморбидни пациенти, приети за лечение на други основни подлежащи заболявания.

Неврологичните усложнения вследствие на варицела варират по тежест, като някои от тях се проявяват още в хода на острата фаза на инфекцията, докато други се развиват известен период от време след нейното затихване. Честотата им варира, като различни фактори повишават вероятността от развитието им:

• остра постинфекциозна малкомозъчна атаксия: описва се при 1 на 4000 пациента с варицела. Явява се около 2 до 3 седмици след началото на инфекцията и започва остро. Клиничните прояви варират от леко нарушена, нестабилна походка до пълна невъзможност за изправен стоеж и ходене наред със съпътстващи смущения в координацията и дизартрия (нарушение в произношението на звуци). Това състояние може да се задържи до 2 месеца, но като цяло състоянието се отличава с добра прогноза
• енцефалит и менингит: при засягане на мозъчните обвивки с развитие на менингит обикновено се описва доброкачествено протичане с неспецифична, обща неврологична симптоматика. Засягането на главния мозък с развитие на енцефалит или енцефаломиелит (засягане на главния и гръбначния мозък) показва сериозна прогноза. Среща с честота около 1 до 2 случая на 100 000. Развива се няколко дни след появата на обрива и се изявява с обърканост и сънливост, главоболие, дразнене от светлина, болка във врата, гърчове и бърза прогресия до кома. Смъртността варира между 5 и 20 процента
• херпес зостер: късно усложнение на варицелата, явяващо се месеци до години след началната инфекция, е развитието на херпес зостер във връзка със задържането на вируса в латентно състояние в нервните ганглии и отключване на болестта под въздействието на различни провокиращи фактори

Освен гореизброените усложнения са възможни голямо разнообразие от органни увреждания в резултат от варицелата, като рискът от развитието им нараства прогресивно с възрастта на пациентите, както и с наличието на подлежащи рискови фактори (имунен дефицит, други заболявания).

Сред възможните, макар и с относително ниска честота, усложнения на лещенка се включват:

• отитис медиа: възпаление на средното ухо, предизвикан от обичайните болестотворни причинители
• гастронтестинални усложнения: хепатит (възпаление на черния дроб) със самоограничаващ се характер в хода на варицелната инфекция, панкреатит (възпаление на панкреаса), апендицит
• очни нарушения: развитие на ретинит (възпаление на ретината), оптичен неврит (възпаление на оптичния нерв), ирит (възпаление на ириса на окото), кератит (възпаление на роговицата на окото)
• гломерулонефрит: засягане на бъбреците с развитие на възпаление на бъбречните гломерули
• болест на Шонлайн-Хенох: развитие на алергичен васкулит на малките кръвоносни съдове и капиляри
• други усложнения: тромбоцитопения (намален брой на тромбоцитите в кръвта), миокардит(възпаление на сърдечния миокард), орхит (възпаление на тестиса) и други