9. Как се поставя диагнозата?

С помощта на различни серологични изследвания може да се открие и докаже наличието на специфични антитела срещу Varicella-zoster вируса, което да подпомогне поставянето на диагнозата и диференциалната диагноза. Серологични изследвания се назначават и при бременни, които не са наясно дали са прекарали инфекцията в миналото.

Най-често използваните серологични изследвания включва реакция за свързване на комплемента (CFT), имунофлуоресценция (IF), радиоимунологично изследване (RIA) и имуноензимен метод.

Установяването на антитела от клас имуноглобулин М (IgM) има значение за откриване случаите на вродена варицелна инфекция.

Полимеразно-верижна реакция (PCR) е сравнително по-скъпа и сложна методика за установяване на наличието на Varicella-zoster вирус чрез изолиране на ДНК фрагменти от вирусния геном чрез усилване на специфични ДНК секвенции (последователности).

За изследването могат да се използват течност от мехурчетата, гръбначномозъчна течност, очен секрет, а за получаването на резултата са необходими средно от 1 до 4 дни. Предвид този факт изследването не се използва рутинно, а само при някои неясни или необичайни случаи, като например за установяване на вируса в централната нервна система при съмнение за варицелен енцефалит или менингоенцефалит.

Културално изследване не се използва рутинно, назначава се в много редки случаи, главно при по-особено протичане, рискови популации пациенти и по строги показания, тъй като отнема повече време (за изолирането на вируса може да са необходими от един до четиринадесет дни).

При културално изследване материал от кожни лезии (течност от мехурчетата или клетъчен материал от основата на пресни обриви, много рядко от коричките), понякога от ликвор (гръбначномозъчна течност) се изпраща във вирусологична лаборатория, където вирусът, ако е налице, се култивира в специални клетъчни култури.

Културалното изследване се използва също и при имунизирани против варицела пациенти, за да се прецени дали варицело-подобния обрив при тях се дължи на естествения Varicella-zoster вирус или на този съдържащ се във ваксината, т.е. дали е вследствие на заразяване с варицела или е реакция след имунизацията. Този тест се използва по-рядко поради по-дългото време, което отнема за изолирането на вируса.

Редица други, допълнителни изследвания могат да бъдат назначени при отделните пациенти с оглед потвърждаване на диагнозата, подпомагане на диференциалната диагноза, оценка на риска от развитие на усложнения или диагностициране на развили се вече усложнения в хода на инфекцията.

Това могат да бъдат различни кръвни изследвания, образни и инструментални изследвания:

• кръвни изследвания: кръвните изследвания не са специфични и имат подпомагаща роля за диагнозата, като най-често се проследява броя на белите кръвни клетки (в повечето случаи той е намален през първите 3 дни, като впоследствие се увеличава), чернодробни ензими (при до 50 процента от случаите има значително повишаване на аланин аминотрансферазата при варицела, усложнена с хепатит) и други
• образни изследвания: рентгенография на гръден кош при съмнения за пневмония, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс на главен мозък при симптоми от страна на централната нервна система
• микробиологични изследвания: микробиологично изследване на проби от различни секрети (носен, гърлен, храчка), кръв (хемокултура) и други се назначава при съмнение за наслагване на вторична бактериална инфекция
• лумбална пункция: изследване на гръбначномозъчна течност (ликвор) се назначава при наличие на симптоми от страна на нервната система