4. Кой боледува?

В някои страни е въведена задължителна имунизация срещу вируса, но на територията на България поставянето на имунизация срещу вируса на варицела не е включено в задължителния имунизационен календар. По тази причина ежегодно се описват малки огнища на инфекцията, като предразполагащи фактори са следните:

• рискови популации: най-висока е заболеваемостта при децата под 10 години, предимно между 3 и 9 години. Едва около десет процента от всички случаи са при лица над 14 години. Около 80 процента от децата под 10-годишна възраст са преболедували от лещенка, а 95 процента от възрастните имат изграден имунитет срещу нея
• сезонен пик: варицелата се характеризира с определен сезонен пик, като с най-голяма честота се среща в края на зимата и през ранна пролет, макар случаи на инфекцията да се регистрират целогодишно. В зависимост от обстановката е възможно наличие на малки огнища на инфекцията в ранна есен и през ранна пролет
• рискови контакти: заразяването се осъществява най-често при посещение на социални заведения (детски ясли, градини, училища). Особен риск съществува за по-малките братя и сестри в семейството, както и за родители и роднини, които не се преболедували от варицела и са контактни на болните деца. Контакт на деца с възрастни, болни от херпес зостер, рядко води до развитие на лещенка
• варицела при възрастни: възможно е заразяване на лица в млада, активна и напреднала възраст при контакт с болни от варицела деца при липса на предшестващо боледуване от варицела. Варицелата при възрастни показва тенденция към значително по-тежко протичане, обширно разпространение на обрива и висок риск от развитие на усложнения. Счита се, че колкото по-късно се осъществи първичното заразяване с вируса, толкова по-тежка е клиничната картина

След преболедуване от варицела се изгражда доживотен имунитет, поради което от епидемиологична гледна точка лицата, които са преболедували от инфекцията, не представляват заплаха за околните. Заразни са само болните лица, като контактът на преболедували с болни лица крие нищожен риск от предаване на заразата.

Макар и рискът от пренасяне на вируса от преболедували лица, контактни на болни от варицела, да се счита за изключително нисък, при определени групи пациенти се препоръчва ограничаване на контактите. Такъв е случаят с деца и възрастни с тежки и агресивни онкохематологични заболявания, драстичен спад на имунната защита, незрялост на имунната система (при новородени), както и при бременни, които не са преболедували от варицела.

При тези пациенти се очаква варицелата да протече тежко и с усложнения, поради което е необходимо ограничаване на всички контакти, криещи дори и минимален риск.

Първоначалният контакт с Varicella-Zoster вируса предизвиква варицела, относително леко протичащо и самоограничаващо се заболяване с характерен обрив, предимно в детската възраст. След първичната инфекция вирусът остава доживотно в латентно състояние в сетивните нервни ганглии.

Заразяването с Varicella-Zoster virus води до хуморален (чрез образуване на антитела) и клетъчно медииран (чрез активиране на специфични клетки на имунната система) имунен отговор, вследствие на които попадналият в организма вирус се инактивира и се изработва траен доживотен имунитет.

Повторен епизод на клинично изявена варицела при лица без нарушения в имунния отговор се среща изключително рядко, като инфекцията може да протече субклинично, с едва набелязани прояви или тежко.

Важна особеност е възможността за реактивиране на вируса в по-късен етап след значителен спад в имунната защита на организма. Вирусът мигрира по хода на нервите в определен дерматом (кожен участък) и предизвиква болестта херпес зостер, протичаща с болезнен обрив и някои общи симптоми.

Състоянието се среща обикновено при лица в напреднала възраст, с имунен дефицит, резултат от полиморбидност, продължително хронично боледуване, прием на някои лекарства и редица други фактори.