- Какво представлява язвата?
- Каква е честотата на язвата?
- Причини и рискови фактори за поява на язва
- Класификации на язвата
- Патофизиологични промени при язва
- Кои са симптомите и признаците при язва?
- Какви са медицинските изследвания при язва?
- Какви са леченията при язва?
- Какви билки могат да се използват при лечение на язвената болест?
- Домашни лечебни средства при язва
- Усложнения при язва
- Каква е прогнозата при язва?
7. Какви са медицинските изследвания при язва?
Диагностичният подход за доказване и потвърждаване на наличието на язва е комплексен, целенасочен и включва различни методи за изясняване на болестта, различаване от други, протичащи идентично заболявания и оптимизация на последващата терапия.
7.1. Клинико-лабораторни находки
Диагнозата язва не представлява затруднение за опитните клиницисти, като само още в първия диагностичен етап, а именно клинико-лабораторни изследвания, заболяването се предполага, а впоследствие се назначават различни изследвания за потвърждаване и изясняване на особеностите:
- данни от анамнезата: изясняване на особеностите, давността, тежестта и спецификата на наличните оплаквания, връзката им с прием на храна или периоди на гладуване, обостряне след прием на определени храни, напитки и алкохол. Установяване на рискови фактори (нездравословно хранене, тютюнопушене, системна консумация на алкохол, прием на лекарства)
- данни от физикалния преглед: при клиничния преглед на пациентите рядко се установяват специфични патологични находки, особено при липса на усложнения
- лабораторна диагностика: лабораторни изследвания се назначават при много от пациентите главно с цел установяване на налични усложнения и отклонения. Самата язвена болест в много редки случаи води до промени в лабораторните показатели, но подробните кръвни изследвания позволяват оценка на общото състояние на пациента (електролитен баланс, хемопоеза и коагулационен статус, оценка на чернодробната и бъбречната функция и други)
7.2. Изследване за хеликобактер пилори
Назначаването на подходящи изследвания за установяване на хеликобактер пилори се препоръчва при изключително голям процент от пациентите, тъй като една от основните причини за поява на язва е именно инфекцията с H. pylori. Прилагат се различни тестове и методи на изследване, всеки от които показва различна специфичност и чувствителност:
- серологично изследване: по същество представлява кръвен тест, като се изследва наличието на специфични антитела (протеини). Отчита се титърът на антителата, като въпреки високата специфичност и чувствителност на методиката, тя не се препоръчва за рутинни изследвания или проследяване ефективността на терапията, тъй като не позволява различаване на активна от прекарана инфекция
- фекален тест: изследват се фекални маси, като се търсят следи от инфекция с H. pylori (бактериални антигени). Той е един от най-достъпните и лесни за приложение методи, като при него с висока степен може да се установи налична инфекция в момента. Често се използва и за проследяване ефективността от антихеликобактерното лечение
- уреен дихателен тест: счита се за златен стандарт и е диагностичен метод на първи избор в почти всички европейски страни. При този метод се приема тестов разтвор с въглерод 13 и след определено време се изследва издишания въздух, като се измерва концентрацията на въглерод 13 в издишания въздух
- бърз уреазен тест: при много от пациентите с предполагаема язва може да се наложи провеждането на горна ендоскопия, като по време на изследването може да се извърши бърз уреазен тест. С материал, получен от щипкова биопсия от лигавицата на стомаха, се изследва наличието на хеликобактер пилори по способността на бактерията да секретира ензима уреаза в среда, съдържаща урея (получава се цветна реакция при превръщането на уреята в амоняк и въглероден диоксид)
- хистологично изследване: при биопсия на стомашната лигавица полученият материал се подлага на съответната обработка и хистологично изследване за доказване на хеликобактер пилори
7.3. Образна диагностика
Образните методи на изследване се използват за потвърждаване на диагнозата, диференциране на язвената болест от други, протичащи идентично заболявания с автоимунен, възпалителен или неопластичен характер, както и за изясняване наличието на развили се усложнения и съответно тяхната тежест:
- ендоскопско изследване: езофагогастродуоденоскопията (гастроскопия, горна ендоскопия) е изследване, при което с помощта на тънка тръбичка с камера се прави директен щателен оглед на лигавицата на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника. Тя се вкарва през устата и преминава през хранопровода, като с нея се достига до дуоденума. Освен това при провеждане на гастроскопията е възможно да се вземат биопсии (тъканни проби), които да се изследват под микроскоп за злокачествено израждане (наличие на тумор) и за доказване на подлежаща инфекция с H. pylori. Ендоскопското изследване е най-точният метод за откриване на язва и често е опция на първи избор при липса на противопоказания за неговото провеждане
- рентгеново изследване: горната гастроинтестинална серия представлява рентгеново изследване, при което през устата се приема контрастна материя (най-често това е бариева каша), след което се правят прицелни снимки. Язвата се вижда като ниша или депо от контрастната материя. Макар че ендоскопското изследване превъзхожда рентгеновото, то не бива да се изключва напълно, тъй като може да послужи при откриването на състоянието при пациенти, противопоказани за ендоскопска диагностика. Освен това с помощта на рентгеновото изследване могат да се установят диафрагмални хернии, стриктури и стенози на пилора или на хранопровода и други заболявания, които са по-трудни за диагноза чрез ендоскопията
- други изследвания: в редки случаи могат да се назначат и други образни методи на изследване (например компютърна томография) при наличие на противоречиви резултати от ендоскопското и рентгеновото изследване, при съмнения за малигнен процес, както и по преценка на лекуващия лекар
Коментари към Язва
Силвия Нинова
Майка имаше кървяща язва. Изписаха й нексиум. Колко седмици е нормално да е на пасирана храна?
Здравейте! Уточнете с лекуващия лекар на майка Ви, запознат със състоянието й, медицинската история и индивидуалните особености.
Времето, през което пациентът трябва да бъде на пасирана храна, се определя от лекаря, в зависимост от клиничния напредък.
Майка имаше кървяща язва. Изписаха й нексиум. Колко седмици е нормално да е на пасирана храна?