13. Какви са опасностите и усложненията при налична херния?

Възпалението на херниалното съдържимо е рядко усложнение, което обикновено носи клиничните белези на остро възпаление на перитонеалната кухина и развитието на перитонит. В зависимост от тежестта на възпалителния процес се различават леки и тежки форми на възпаление, като в някои случаи се засягат и надлежащата кожа:

• леки форми на възпаление: леките форми на възпалението могат да се причинят от удар върху хернията, неправилно репониране (наместване), неправилно сложен бандаж и други. При леките форми няма ярко изразени клинични симптоми, като лечението включва покой и профилактичен приеман на широкоспектърни антибиотици
• тежки форми на възпаление: тежките форми са резултат от възпалителен процес на херниалното съдържимо, например апендикс, яйчници, маточни тръби и други. Представят се с клиниката на локален или дифузен перитонит. В някои случаи може да се наблюдава абсцедиране, което обхваща херниалния сак и тъканите около него. При тежките форми е необходимо предприемането на спешна операция с широко отваряне и дрениране на възпалителното огнище с последващо на втори етап пластично възстановяване на дефекта след отзвучаване на възпалителния процес
• повърхностно възпаление: възпаление и разраняване може да настъпи също и на кожата и околните тъкани. Симптомите са сърбеж, болки и отделяне на гной и обикновено се третират с локални средства

Застоят на фекални маси представлява трудно придвижване на чревното съдържимо в чревната бримка, която се намира в херниалния сак. Мускулатурата на чревната гънка с течение на времето хипертрофира, след което се разширява и се оформя различна по степен функционална недостатъчност.

Тя от своя страна става причина за застой и втвърдяване на течното съдържимо в червата.

Симптомите се представят с увреждане на общото състояние, дискомфорт и тежест в коремната област, като впоследствие се появяват коликообразни болки и повръщания.

Лечението започва с очистителни клизми и постелен режим, а при недобър ефект се предприема оперативна намеса.

Заклещването на хернията е най-честото и най-опасното усложнение, като се среща при всички видове хернии. Ранното разпознаване на симптомите и диагностиката на състоянието са от ключово значение са успешното лечение и намаляване риска от дългосрочни последици.

Характерно за заклещването е следното:

• рискови фактори: от всички видове хернии на коремната стена към заклещване са предразположени тези, които са малки по обем, с къс канал и запазена еластичност на отвора. Мястото на заклещването е херниалният отвор, като от значение също са размерите и податливостта на херниалното отверстие
• особености: заклещването се изразява в силно пристягане на херниалното съдържимо от херниалния отвор, което се придружава от смущения в кръвообращението на органите, намиращи се в херниалния сак, в резултат на което настъпва секреция на течност, която увеличава обема на херниалното съдържимо. С течение на времето хемодинамиката на органите в херниалния сак се нарушава прогресивно, в резултат на което отделни участъци от тях некротизират. Ако в сака се намира кух орган, то той перфорира, което води до развитието на перитонит със съответните клинични прояви и последици
• симптоми: симптомите на заклещената херния се появяват изведнъж с болки в целия корем, най-силно на мястото, където е хернията. Самата болка е от притискането на херниалното съдържимо в херниалния пръстен. Хернията увеличава обема си и е силно напрегната. Общата симптоматика се владее от симптомите на чревна непроходимост, включващи повръщане, усилена перисталтика, задръжка на газове и фекални маси, коликообразни болки и други. По-слаби симптоми има при наличие на заклещване на оментум в херниалния сак
• лечение: лечението при заклещване на херниалното съдържимо обикновено включва своевременна оперативна намеса

Има няколко вида заклещване, всяко от които се характеризира с някои типични за него прояви:

• еластично заклещване: отворът на всяка херния представлява еластичен пръстен, който се разширява при внезапно повишаване на вътрекоремното налягане и се свива при нормализиране на същото. В момента на разтягане на отвора в сака навлизат части или цели органи, които в нормално състояние не могат да преминат през тесния пръстен. В момента, в който се нормализира налягането, съдържимото в херниалния сак не може да се върне обратно в перитонеалната кухина. Това е механизмът на еластичното заклещване
• стеркорално заклещване: при покачване на вътрекоремното налягане и засилване на перисталтиката съдържимото на приводящата чревна гънка в сака се увеличава бързо. Тя се разширява и притиска отводящата гънка към ръба на пръстена, с което я прави непроходима. Това заклещване настъпва бавно и се среща по-често при хернии с голяма давност
• пристенно заклещване: при този вид заклещване херниалният отвор обхваща като вендуза част от чревната стена, в резултат на което не настъпва пълна чревна непроходимост. Този тип заклещване се среща при хернии с тесен отвор и малък сак. Заклещената чревна стена приема формата на дивертикул, бързо некротизира, перфорира и води до развитието на перитонит
• ретроградно заклещване: при този вид заклещване в херниалния сак се намират две и повече чревни гънки и една междинна намираща се в коремната кухина, която се заклещва в херниалния отвор. Чревните гънки в херниалния сак могат да останат проходими, като се нарушава проходимостта и храненето само на заклещената междинна гънка, която бързо некротизира и перфорира и води до развитието на перитонит. Този вид заклещване се среща много рядко в клиничната практика
• мнимо заклещване: този вид заклещване се проявява с увеличение и болезненост на съществуваща херния при някои форми на перитонит и чревна непроходимост от друг произход