3. Какво представлява пъпната херния?

Пъпът (umbilicus) представлява вдлъбнатина, в дъното на която се намира възвишение. Хлътването се обуславя от липсата на мастна тъкан и плътното срастване на кожата за ръбовете на пъпния пръстен. У плода пъпният пръстен е изпълнен с пихтиеста ембрионална съединителна тъкан, през която преминават пъпната вена и пъпните артерии.

След раждане и превързване на пъпната връв съдовете закърняват, тяхната адвентиция се разраства и сраства както с пръстена, така и с кожата. В горния участък на отвора, където се намира остатъкът от пъпната вена, остава малко пространство, в което липсва здрава подложка от съединителна тъкан. То е покрито отвътре само от напречна фасция и представлява най-слабото място в областта на пъпа. При повишаване на вътрекоремното налягане то се разширява и през него се изтласкват коремни органи. По този начин се образува пъпната херния.

Състоянието е известно като hernia umbilicalis infantum и е едно от най-честите детски заболявания. Представлява истинска херния с перитонеален сак, покрита с кожа. Затварянето на пъпния пръстен започва от края на третия месец от бременността. Затворените пъпни съдове заемат пространството на пъпния пръстен и подпомагат затварянето на отвора.

След отпадане на пъпната връв пъпният пръстен нормално се затваря в първите 15 до 30 дни след раждането.

Типичните особености на състоянието включват:

• рискови фактори: при изоставане на зарастването на пъпния пръстен пъпът остава слабо анатомично място. Приема се, че едно от всеки шест деца е с такава херния, като се среща по-често при недоносените новородени, особено от женски пол. При децата, които страдат от колики, плачат много, имат запек, пъпният пръстен постепенно се разширява и се оформя като херниален отвор
• симптоми: хернията се вижда като малка кръгла подутина, която лесно се прибира в коремната кухина в легнало положение. Сакът е малък, обикновено до големина на череша. Пъпната херния в детска възраст протича почти без оплаквания, но понякога може да причини коликообразна болка
• еволюция на хернията: пъпната херния при деца е със склонност за спонтанно закриване на дефекта. Повечето пъпни хернии оздравяват в интервала от три до пет годишна възраст. Ако дефектът е по-голям от сантиметър и половина, шансовете за спонтанно затваряне намаляват
• лечение: лечението на пъпната херния при малките деца е предимно неоперативно. Тези хернии оздравяват лесно чрез поставяне на картонено кръгче, монета или специални превръзки в областта на хернията. Тези превръзки се държат от две до четири седмици, като през този период трябва да се лекуват всички заболявания, водещи до повишено вътрекоремно налягане (запек, колики и други). Изисква се търпение при неоперативното лечение на хернията при малките деца от страна на лекаря и родителите, защото лечението може да продължи до две годишна възраст. При неуспех от това лечение се пристъпва към оперативна намеса

Състоянието е известно като hernia umbilicalis adutorum. Особено предразположени към това заболяване са жените на средна възраст с наднормено тегло и мултипаритет. Друга рискова група са болните с чернодробна цероза и асцит във връзка с повишеното вътрекоремно налягане.

Пъпната херния при възрастните е придобита херния и възниква непосредствено над или под пъпа, като на практика е околопъпна херния. Поради силно изразените сили на опъване в тази зона с времето тя прогресивно нараства. Тази херния има тясна шийка, което обуславя честите заклещвания и по-висок риск от различни по вид усложнения и невъзможност за спонтанно преминаване.

Изображение: Rocco_Cusari, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

Лечението на пъпната херния при възрастни е единствено оперативно.