Херния

Херния (на латински - hernia), или изсипване, представлява излизане на тъкан, орган или част от орган през вроден или придобит дефект в мускулна или съединителнотъканна обвивка.

Най-често хернии се образуват на коремната стена.

Херниите на коремната стена се делят на две основни групи:

• Външни – представляват вродена или придобита слабост на коремната стена, като в нея се появява отвор, през който мастна тъкан, част от коремен орган или цял орган, покрит от перитонеум (вътрешна обвивка на корема), излизат навън.

• Вътрешни - при които част от органите в коремната кухина навлизат в нормално съществуващи или придобити отвори в коремната кухина.

Според начина на възникването си херниите биват:

• Вродена херния (на латински: hernia congenita) - появява се по време на вътреутробното развитие и се изявява след раждане. Най-честите вродени хернии при кърмачета са индиректната ингвинална херния и пъпната херния.

• Придобита херния (на латински: hernia aquisita) - възникват през различни периоди от живота.

Херниите на предната коремна стена се срещат по-често при мъжкия пол в сравнение с женския. Ингвиналните и епигастралните хернии са по-чести при мъжете, а пъпните и феморалните – при жените.

Хернията се състои от:

• Херниален отвор (херниален пръстен или херниална врата) – представлява вродена или придобита цепка на коремната стена. Херниите обикновено се локализират на типични места. Това са по-слаби анатомични области на коремната стена, като ингвиналната линия, пъпа, бялата линия и други. Хернията носи името на анатомичното място, където е разположен херниалният отвор. Например хернии, разположени в ингвиналната област, се наричат ингвинални, в областта на бедрото – бедрени, в областта на пъпа – пъпни и т.н.

• Херниален сак (херниална торбичка) – образува се от преминаването на перитонеума през херниалния отвор. Сакът е тънка, прозрачна, почти безсъдова ципа, но с течение на времето загрубява и задебелява. Той може да има най-различна форма – крушовидна, конусовидна, бутилковидна, кълбовидна и други. Големината му е различна – от лешник до човешка глава. Херниалният сак се състои от шийка, тяло и дъно. Може също да бъде еднокамерен, двукамерен и многокамерен. Хроничното дразнене на херниалния сак от коремното съдържимо води до отделяне на фибрин и образуването на сраствания. Стените на сака могат да сраснат частично или напълно помежду си, а най-вече с неговото съдържимо.

• Херниално съдържимо – това е съдържимото в херниалния сак. В сака могат да бъдат намерени всички органи на коремната кухина, но най-често се срещат тънкото черво и голямото було. В зависимост от това дали херниалното съдържимо се прибира в перитонеалната кухина или не, херниите се разделят на репонибилни (при които се прибира) и нерепонибилни (при които е невъзможно).