12. Как се поставя диагноза на херния?

Ингвиналните хернии до момента са най-честите хернии, съставлявайки до две трети от всички коремни хернии. Диагностицирането им обикновено се осъществява по типичните клинични белези в хода на обстоен разпит и физикален преглед на пациента с оглед и палпация на съответното място.

Ингвиналните хернии се подразделят допълнително на по-често срещаната индиректна ингвинална херния, при която ингвиналният канал е въведен чрез вродена слабост на неговия вход (вътрешния ингвинален пръстен), и пряка или индиректна ингвинална херния, при която херниалното съдържимо си пробива път в слабо място на задната стена на ингвиналния канал.

За различаването на директна от индиректна се използват обикновено клиничните белези, типични за всяка форма, а при необходимост може да се премине към образна диагностика.

Бедрените хернии се появяват точно под ингвиналния лигамент, когато абдоминалното съдържимо преминава през слаба област на задната стена на феморалния канал. Възможно е да бъде трудна за разграничаване от ингвиналния вид херния, като са налице някои характерни белези, улесняващи диференцирането им.

Обикновено феморалните хернии се появяват по-закръглени и за разлика от ингвиналната херния имат силен превес над женския пол. Честотата на странгулация на бедрената херния е висока, поради което при неясна диагноза или съмнения за евентуални усложнения често клиничният преглед се съчетава с ултразвукова диагностика.

Диагностицирането на пъпна или умбиликална херния, както при бебета и деца, така и при възрастни, обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти и се осъществява още в хода на клиничния преглед по характерните белези и симптоми, подпомогнати от обстойната анамнеза.

Пъпната херния включва издатина на интраабдоминалното съдържимо през слабост на мястото на преминаване на пъпната връв през коремната стена. Пъпните хернии при възрастни до голяма степен са придобити, като са по-чести при бременни жени или жени с наднормено тегло.

Клиничните им проявления са характерни, включвайки болка, подутина и някои общи прояви.

Инцизионна или следоперативна херния се появява, когато дефектът е в резултат на ненапълно излекувана оперативната рана или развили се следоперативни усложнения в мястото на оперативното поле. Диагностицирането им често е затруднено и изисква освен клиничен преглед и образна диагностика.

Клиничните белези в комбинация с характерните находки при ехографско изследване, рентгенография, а в някои случаи и компютърна томография потвърждават диагнозата и улесняват диагностицирането на други налични усложнения. Коректната диагноза може да улесни последващото лечение, което в зависимост от естеството на хернията може да бъде консервативно или оперативно.

Диагностицирането на диафрагмалните хернии в много от случаите изисква обстоен разпит на пациента, подробен физикален преглед в комбинация с насочени образни изследвания, най-често включващи ехография и/или рентгеново изследване. Рядко се налага назначаването на други допълнителни изследвания.

Диафрагмална херния се получава, когато част от стомаха или червата прониква в гръдната кухина през дефект в диафрагмата. Хиаталната херния е определен вариант на този тип, при който нормалният проход, където хранопроводът среща стомаха (езофагеален хиатус), служи като функционален дефект, което позволява част от стомаха периодично да херниира в гръдната кухина.

При някои пациенти диафрагмалната херния може да протече с нетипични прояви, затруднявайки значително диференциалната диагноза, като при подобна ситуация се назначават подробни изследвания от различно естество, включително лабораторни, образни и инструментални.